Личности
Тихо и незабелязано, някак си по традиция в родината ни, заглушено от предизборните обещания на отявлени безродници, кандидати за огромни заплати, мина поредната година без да се спомене Бояджишкото клане.
Продали се на Анкара политици, се опитват да омаловажат турското робство или направо да го обявят за несъществуващо.
Депутати и министри пренаписват учебниците по история и литература и промиват мозъците на нашите деца.
Създавайки народ без историческа памет, без образование, с ниска обща култура. Народ от слуги и безродници.
На 11 май 1876 г. хората от Бояджик се събират в църковния двор, за да честват светите братя Кирил и Методий.
По време на празника владеещият околните села Едем ага нападнал селото със своите черкези, които започнали издевателства и грабежи.
За да имат време да избягат в околните села, населението поставило въоръжена стража в покрайнините на селото.
По този повод било докладвано на Шефкет паша от Сливен, че в Бояджик се готви бунт. Така на 17 май, той пристига с табор башибозуци и започва погром над селото.
Голяма част от хората се укриват в местната църква, но тя била обстрелвана със снаряди, затова се принудели да излязат.
Остатъци от Бояджишкото клане
Башибозукът ги чакал отвън и започва зверското им изтребление. В това жестоко клане са загинали 170 души, мъже жени и деца, и 2-ма свещеници – Желязко Колев и Господин Иванов.
В съседното село Болярско са скрити около 50 деца на възраст от 13 до 17 години, но някой ги издава и турците ги отвеждат в местността Рачерски мост.
Там обаче преди да ги убият, го карат да играят хорото останало в българската история, като „Кърваво хоро„.
Пашата обявил, че ако му изиграят хубаво българско хоро, ще ги пощади. С надежда да се спасят, младите се съгласили.
Музиката засвирила и те заиграли тежко сватбено хоро. Със звуците на кавала, започнало и свистенето на ятаганите.
Децата едно по едно падали посечени, а турците не позволявали на никой да напусне хорото, тока последните трябвало да играят върху телата на своите братя, сестри или приятели…
Падналите деца били доубивани от турските заптиета с пищови, но след като си заминали става ясно, че има един оцелял.
Тодор Вълчев Русев бил ранен в корема, но успял да хвърли едно от телата върху себе си. Така не бил забелязан, за да бъде доубит.
Той разказва зловещата история за Бояджишкото кърваво хоро, което е част от историята на България от времето на петте века турски терор над българите.
Цялото имущество на бояджичени е плячкосано от башибозуците. Всичко е опожарено, разрушено и разграбено.
Девойките и жените, които не са избити са изнасилвани групово, след което са раздадени на турски семейства за робини.
Сред убитите е и дядото изобретателят на компютъра – Джон Атанасов. Неговият баща Иван по чудо оцелява. Куршумът, убил дядото, оставя само белег по главата на петмесечното бебе.
Оцелял в прегръдките на бащата си, който спасява сина си с цената на своя живот…
Бояджишкото клане
Да, ……. турско робство в България не е имало, било само някакво си османско присъствие и българинът живеел добре и спокойно.
Турците били добрички и либерални и толкова много обичали българите, че устройвали много често съвместни партита и купони.
Там добряците башибозуци, се разпореждали с живота на християните, убивали или ги изнасилвали безнаказано, когато им доскучае или просто решавали кой да живее и да бъде даден на турско семейство за роб или робиня.
