Личности
Турско Робство
Новото увеличаване на данъците, катастрофалната загуба на ромеите в битката за Армения от селджуските турци и в същото време превземането на последната византийска крепост Бари в Южна Италия от норманите, предизвикват поредно българско въстание.
То избухва през 1082 г. в Призрен, но скоро негов център става Скопие. Организират го български боляри, като начело застава храбрия Георги Войтех.
Той е най-видният български първенец в Скопие, който е имал силно влияние сред своите сънародници. Авторитетът му се дължи не само на неговите качества, богатство и обществено положение, а и на знатния му произход.
Георги Войтех е потомък на български кавхански род, втори по ранг в Първото българско царство. Подкрепя го и сръбският княз Михаил, който изпраща в лагера на бунтовниците сина си Константин Бодин с малък отряд от 300 души, ръководен от войводата Петрила.
Никифор Карандин бил свален от високия си пост дук на Скопие, а на който бил назначен Дамян Даласин. Потушването на бунта обаче било поверено и на двамата.
Ромеите тръгнали от Скопие към Призрен, но претърпели страшно поражение в полите на Шар планина. Така още в самото начало въстаниците извоювали бляскава победа и пленили цялото ромейско командване.
Превземането на Скопие вече не представлявало никаква трудност, където след битката Константин Бодин, който е пряк потомък на комитопулите и внук на цар Самуил, от княз Иван Владимир и дъщеря му Теодора-Косара, е провъзгласен за български цар и по традиция приема името Петър.
Константин Бодин
Един отряд остава в Скопие с Георги Войтех, но са формирани още две армии. Константин – Петър III потеглил към Ниш и Белград с едната от тях.
Начело на втората армия бил поставен Петрила, което илюстрира прекомерната сръбска намеса в българското въстание.
Той тръгва на Юг и превзема Охрид и Девол без проблеми, тъй като е подкрепен от местното българско население, признало Константин Бодин за цар.
В някой от болярите се появяват подозрение, че Бодин се готви да покори България и не го признават за български цар. Борис Давид дори напуска Скопие и преминава на страната на ромеите.
Така в Костур се стигнало до обединяването на силите на ромеите и местната власт, несъгласни с въстаналите си сънародници. Пред стените на този природно укрепен южен български град, самоувереният Петрила бил напълно разгромен.
Изненадващата атака на ромейските войски, както и лошото командване на сръбския воевода, си казали думата. Много българи загинали, а заместникът на воеводата, който също е сърбин, бил пленен.
Самият Петрила, вместо да се завърне в Скопие, избягал при своя господар княз Михаил в Дукля!
Разгромът на южната армия, имал съдбоносно значение за успеха на въстанието, защото в същото време Константин Бодин завладял Ниш и продължил към Видин и Срем, като избивал по пътя си онези български боляри, които не го признавали за цар.
Срещу въстаналите е хвърлена добре организираната и многобройна ромейска армия, включваща и професионални западни наемници, под командването на най-изтъкнатия пълководец и нов дук на България – Михаил Саронит.
Той води преговори с Георги Войтех да бъдат пуснати в Скопие, знаейки че няма достатъчно военна мощ да им се противопостави.
Може би Войтех се поддава на засилващите се антисръбски настроения в българския лагер, но изненадващо вдигнал бялото знаме и допуснал ромеите в града.
Очевидно, Георги Войтех разполагал със своята военна дружина, с която вярвал, че може да се справи с ромейските сили в Скопие по всяко време.
Той изпраща тайно съобщение на Константин Бодин в Ниш да нападне незабавно Скопие, за да може двамата да избият войниците на Саронит. Планът обаче е разкрит и е арестуван.
Бодин се притича на помощ, но в решително сражение, ромеите нанасят изненадващ удар. Край Косово поле българските войски претърпяват погром.
В лютата битка паднали почти всички въстаници. Бодин бил окован и изпратен във Византийската провинция Сирия, но с помощта на наети от баща му венециански моряци успял да избяга.
През 1081 г. Константин Бодин наследява престола на своя баща, но така и не предприема нищо повече в полза на българите, които са го наричали свой цар.
Георги Войтех починал на път за Цариград, след жестоки побоища и мъчения, така второто голямо въстание за независимостта на България, срещу византийското робство също е неуспешен.
Допуснатото сръбско вмешателство било възприето негативно от мнозина българи. Вместо Войтех да използва Самуиловия внук като почетна фигура, той се задоволил с отредената му второстепенна роля и дал прекомерно много власт на царя-чужденец, което разколебало консервативните боляри.
