Личности
По време на войната между Свещената лига и Османската империя, която продължава от 1683 до 1699 г. се създават благоприятни условия за въоръжени въстания на българите.
През февруари 1687 г. австрийският император Леополд I изпраща манифест до цариградския патриарх Калиник II с молба да подбуди християнските народи на Балканите да се надигнат против турците и да застанат на страната на Австрия:
“ всички народи, които живеят в Албания, Сърбия, България и Расция, да подкрепят австрийците против Турция и с оръжие да се дигнат “
През 1688 г. австрийските власти решават да пренесат военните действия на територията на Балканския полуостров и на 6 август австрийската войска преминава р. Сава.
На 6-ти септември Белград е в австрийски ръце, следват Баня Лука и Смедерево. Тежките поражения на османските войски вдъхват вяра на българите, че часът за освобождение е настанал.
В продължение само на няколко години в българските земи избухват редица въстания, а широк размах получава и хайдушкото движение.
Настъплението на австрийските войски към р. Дунав довежда до избухването на Чипровското въстание. Договорени са съвместни действия с австрийците, които обаче през есента на 1688 г. не помагат на въстаниците, тъй като френският крал Луи XIV им обявява война, за да направи услуга на султан Сюлейман II.
Българският народ за пореден път е оставен да се справя със собствени сили, което обрича делото им на неуспех и довежда до обичайните турски кланета и заробване на младите жени и деца. Успелите да се спасят от жестокостите българи, емигрират в Трансилвания и Влашко.
На 24.IX.1689 г. австрийските войски превземат Ниш. В австрийската армия воюва Георги Пеячевич начело на отряд от 600 българи и хайдушкият войвода Страхил, командващ смесен отряд от 4000 български хайдути, маджари и германци.
Австрийците превземат Видин и Белоградчик, след което влизат в Скопие и Призрен, за да опожарят мюсюлманските квартали и се оттеглят. Отрядът на Страхил воевода преминава Софийското поле и навлиза в Тракия, като стига близо до Пловдив.
Следват смели акции на воеводата Петър Капрош в западните Родопи и опитите на османските власти да го заловят или убият се провалят. Действията на хайдутите на Карпош застрашават османския тил преди решителната битка за Ниш.
Карпош Воевода
Издадени са две султански заповеди към кадиите да се залови и ликвидира, но тъй като турците не успяват, след падането на Ниш, по препоръка на османските власти, началника на еничарите Коджа Махмуд, се опитва да подмами Карпош на своя страна.
Обещава му пълна амнистия и му предлага да го назначи за началник на югозападните български земи, той обаче отхвърля предложението и се присъединява към хайдутите водени от Страхил.
Роденият в Доспат Капрош , завладява Крива Паланка и Куманово. После влиза във връзка с император Леополд І и с негово съгласие се обявява за крал на България, но приема условието да бъде васал на Австрия.
Страхил войвода нанася шест жестоки поражения на османците и им взима страха. Достатъчно било само един негов отряд да се появи и турците се разбягват панически.
Император Леополд І високо оценява неговите победи и го произвежда генерал от армията на Свещената римска империя. В боевете участва и отрядът на Георги Пеячевич.
Под ръководството на главния военачалник маршал Радецки, австрийците спират настъпленията си, поради падналия сняг и силните студове. На 20 ноември 1689 г. маршал Радецки изтегля армията, за да я предпази от измръзване, и временно прекратява военните действия.
Турското командване в Истанбул решава, че сега е времето да се разправи с разбунтувалите се българи. За целта сформира 20-хилядна армия, набрана главно от Анадола, и поверява командването и на Халил паша.
Придвижвайки се по долината на Марица, след Пловдив тя среща неочаквано препятствие. Балчо войвода е вдигнал на бунт българите от Пазарджик, Панагюрище, Копривщица и Мечка.
Неговият партизански отряд, се появявал изневиделица, нанасял мълниеносни удари и се изтеглял, без да понася жертви. Въпреки загубите, Халил паша продължава похода си, тъй като към него се присъединяват доста башибозуци.
През януари 1690 г. турците започват битки с четниците на Карпош. Когато виждат, че ще бъдат нападнати от почти 30-хилядна армия, въстаниците напускат Крива Паланка и концентрират силите си в Куманово.
Макар, че силите са крайно неравни, с едва 800 души, Капрош дава отпор на многохилядната турска армия и отбранява града близо 3 месеца. Към армията на Халил паша се присъединяват и 8-хиляден татарски отряд.
Куманово е превзето, а оцелелите 40-50 бойци начело с Капрош се втурват в отчаяна атака, за да посрещнат достойно смъртта. Но той е пленен и подложен да нечувани изтезания. След като на турците и татарите им омръзва е побит на кол на Скопския мост на р. Вардар, а после е разчленен с брадва.
Турските войски на Халил паша, еничарите на Махмуд паша и татарският хан Герай изгарят до основи Крива Паланка и Куманово и извършват масови кланета над българи.
При своето настъпление турско-татарската войска освобождавала пленените австрийци и унгарци, но не оставила жив български бунтовник, чак до Поморавието и Видинско, като жените и децата им са заробвани.
Това принуждава по-голямата част от българско население да бяга във Влашко. През юни 1689 г. татарите на Герай хан извършват масови потурчвания на българите от Добруджа до Тетевенско, което кара многобройно българско население, отново да напусне родината си и да се спасява отвъд Дунава.
