„… След избухването на въстанието в Панагюрище, на 12 май Хафъз паша пристигнал насам с цял полк редовна войска, с две или три артилерийски части и голям брой башибозуци.

Въстаниците, като се види, са имали само 250 души, въоръжени с пушки или със щуцери; а другите имали ловджийски ножове или пищови, носени от всичките местни жители до последните безредици.

150 от най-храбрите българи отишли по единия път към Татар-Пазарджик, а сто по другия, за да спрат неприятеля, защото, както се види, те не са знаели отде ще дойде той.

И така Хафуз паша срещнал само сто човека, които, като видели толкова многобройни врагове, побягнали при първия гърмеж. Даже те, струва ми се, не изгърмели, защото не е имало нито един ранен или убит турчин.

Между това панагюрчани, обзети от паниката, така също се опитали да се избавят чрез бягство, но селото им е било обиколено от турците и бягащите отчасти били върнати назад, отчасти посечени в откритото поле.

При появата им жителите на осем или девет села, на брой от пет до шест хиляди, напуснали ужасени своите домове и потърсили спасение в Панагюрище.

Тъй като всяко противене се прекратило, или да кажа по-добре, никога не е започвало от страна на българите, то Хафуз паша оставало да влезе в селото, да затвори предводителите на въстанието и да възстанови реда.

Но вместо да направи това, да ги предупреждава или да иска от тях да се предадат, Хафъз паша започнал да обстрелва безмилостно със снаряди тълпите крещящи жени и деца.

До полунощ гърмежите от оръдията тътнели сред улиците, след което войските и башибозуците нахълтали в селището. Започнала сцена на грабежи, насилие и кланета, които могат да се сравнят единствено с тези в Батак.

Нищо не задържало турците, нито полът, нито възрастта. Тези зверове набождали върху щиковете си пеленачетата от люлките, подмятали ги във въздуха, набождали ги отново и ги захвърляли върху главите на майките им.

Нито една жена в селището не успяла да избегне насилието. Изнасилването било публично и общо, по улиците, в градините, в дворовете, майки били изнасилени пред дъщерите си, млади момичета – в присъствието на майките си, на сестрите си, на братята си.

Осемнадесетгодишно момиче ни призна с гърчещо се и скрито в ръцете лице, че била изнасилена от десет войника.

Десет – дванадесетгодишни момичета били изнасилвани по същия начин пред цялото семейство.

Зверските истории, които чухме, те подлудяват. Както казах, станалото се изравнява със зверствата извършени в Батак, описани в предишното ми писмо.

Цялото село било ограбено и сетне изгорено. Убитите хора са над 3000, от които 400 родом от Панагюрище, а другите от околни съседски села, които са търсели спасение в този градец.

Старците, които се молели за помилване, и децата, които са викали в уплашването си, еднакво умирали под острия нож.

Но, без да гледаме на многобройността на жертвите, тука не видяхме тия страшни сцени, които ни поразиха в Батак.

Причината за това, че Хафуз паша е постъпил по-умно от Ахмед ага, като заповядал в първите три дни след това чудовищно клане да заровят всичките трупове и с това скрил дирите на жестокото си клане.

Постоянно повтарят, че тия ужаси били извършени не от редовните войски, но от башибозуците, следователно, без разрешението на властта.

Но ние със Скайлър доказахме, че зверствата са били извършени и от редовните войски. Редовната турска армия се надпреварвала в зверствата с башибозуците и са действали с еднаква жестокост в Панагюрище.

Хафуз паша е не по-малко виновен от Ахмед ага и това е твърде естествено. Те са турци и за това си приличат. Клането е ставало по нареждане на правителството, а злодеите, които са извършили ужасните зверства, са получавали награди и почести.

В Панагюрище ни показаха развалините на черквата и на това място, дето се намирал престолът, имаше куп изгорели кости, върху които лежеше китка цвете.

Това бяха останките на свещеника Тодор Пеев, 85-годишен старец, когото турците изтезавали,като се надявали за вземат от него пари, сетне измъчили по най-изтънчен начин, както могат да правят само турците и, най-насетне, изгорили го пред олтара.

Малко по-далеч е мястото, дето били до смърт слепия старец Дончо Стръгнев, когото най-сетне хвърлили в огъня и изгорили жив.

Още ни разказваха за мъченическата смърт на стареца Цвятко Бояджиев, прочут обществен благотворител, който е много жертвувал за училището.

Хранил е за своя сметка много вдовици и сирачета в селото и изобщо обсипвал с щедростите си както християните, така и турците. Него го уловили, изболи му очите и след страшна мъка жив го изгорили.

Подобна съдба чакала и другия свещеник Нестор, от него също така се надявали да измъкнат парици и за това хладнокръвно му отсичали пръст след пръст, докато най-сетне дошъл ред за двете ръце и главата.

Показаха ни в двора на една малка къщица един скорошен гроб, до който стоеше на колене една баба. Тук бил погребан синът и, осемнадесетгодишно момче, което се било върнало в родината си малко преди въстанието и което не вземало в него никакво участие.

Турците го уловили и само за разтуха пред очите на майка му отрязали ръцете му и главата му. Това обстоятелство, че тия зверства често са били извършвани пред лицето на плачещите роднини: майки, жени и сестри, уголемява техния ужас.

Що се отнася до числото на злощастните жертви, те са погивали със стотици и цялата книга не би стигнала, ако предадем всичките им истински разкази.

Не само старците и юношите са бивали мъчени и убивани, но жените, момите, децата и младенците са разделяли същата горчива участ.

Турците не знаят нито жалост, нито състрадание, в това те са по-лоши и от дивите зверове, защото тигрите, например, никога не докачат малките от своята порода.

Докато турците хладнокръвно са изваждали бебета от люлките с острието на щика, и като са ги прехвърляли няколко пъти от щик на щик, като топка, хвърляли ги в лицето на ридаещите майки.

Те са носели по улиците деца, нанизани на щиковете, така щото техните главички и ръчички висели над дупката на пушката, като обливали с кръв своите джелати.

Най-сетне те отсичали главите на децата и карали техните другари да разнасят главички им по улиците.

Моля читателите да помнят, че всичките тия факти са записани пред мен от Скайлър и ще влязат в неговия отчет, а нещастниците, които ги разказваха, горчиво плакаха и кършеха ръцете си при мисълта за видените от тях зверства.

Стотици жени ни разказваха за това, което те са видели и пострадали. Нито една жена в Панагюрище не избегнала изнасилванията. Те всички открито си признаваха това.

Но в другите места, жените се срамуваха да признаят това и даже някой направо отричаха своя позор. Така в Копривщица при Скайлера дойде депутация и той беше твърде учуден от малобройността на техните заявления.

Но като си отиваха, те му оставиха едно писмо, подписано от всичките, в което те открито заявяваха, че нито една жена от градеца им не е можала да избегне поруганието от полу-човеците.

Според техните думи, те не можали да се решат да говорят с него за това, но като узнали, че той е дошъл за официално изследване, те не искали да скрият от него истината.

Освен това стореното им безчестие е било такъв общ публичен факт, щото напразно би било да се стараят да скрият своя позор.

Най-безсрамни бесувания турците си позволявали да правят не само по домовете, но и по дворовете и улиците. Те даже не познават животинския срам и не се трудят да скриват своя разврат.

Майките са бивали обезчестени пред очите на своите дъщери; момите пред очите на братята и бащите им.

Една жена, която си кършеше ръцете, ни разказа, че я обезчестили в една стая с нейната петнадесетгодишна дъщеря и младото момиче, като трепереше с цялото си тяло и като си затуляше лицето с ръце, изповяда, че са го опозорили десет турци.

Друга жена на патерици обясняваше, че била ранена с куршум в крака и изпълнила въздуха с викове от болка, но не и било простено и била насилена от трима войници.

Малките момичета по на десет години били също така безжалостно осквернени. Една майка ни разказа, че пред очите и един башибозук обезчестил нейното дванадесетгодишно момиче, макар че е предлагала себе си.

Най-сетне очевидци ни разказаха тъжната повест, как турците намерили момичета на 12 – 13 години и докато ги изнасилвали, умъртвили ги заради съпротивлението им.

Така щото всички останали бледи и треперещи от страх да се подчинят безпрекословно на своята съдба.

И след всичко това, сър Хенри Елиът и лорд Бенджамин Д’Израели, ще твърдят, че това са преувеличени недостойни за внимание клюки.

Зверствата и насилията сътворени от турците няма как да бъдат преувеличени. Чухме разкази за такива безумни жестокости, щото сърцето се облива с кръв.

Например, едно шестнадесетгодишно момиче е било обезчестено в присъствието на стария му, сляп баща и сетне единият от злодеите решил да убие стареца.

Момичето се изтръгнало от ръцете на своите мъчители, и като обвило с ръце врата на баща си, мъчило се да го запази със снагата си. Всичко било напразно. Два куршума убили на място бащата и дъщерята.

А какво станало с младата учителка, с „Българската Райна княгиня“? Уви, тази образована, интелигентна и чувствителна млада девойка била грабната и в присъствието на шест нейни другарки била изнасилена от четирима брутални типове, които все още мърсят земята с гадното си съществувание.

Това не стигало. Две седмици след потушаването на въстанието турските власти научили, че тя е ушила знамето, и я арестували.

Горкото момиче, въпреки сълзите и молбите, била съблечена гола, пребита, оплювана и отново изнасилена. Тогава за гавра я нарекли „Българската княгиня“.

Може би аз би трябвало да искам извинение от читателите за всичките тия отвратителни подробности………

Скайлър е събрал неоспорими доказателства за много други престъпления, дотолкова възмутителни, щото даже тук за тях не споменавам. Той ги е изследвал с хладнокръвието на хирург, но се съмнявам, че ще може да опише с думи тия нечовешки факти в своя отчет…“

Юджийн Скайлър: Доклад за клането в Панагюрище

„Георги Бенковски – ръководителят на въстаналите, поел командуването в Панагюрище на 1 май, един ден след събранието на Мечка, и под негово ръководство били изградени землени укрепления по склоновете на хълмовете, преграждайки главния път, идващ от Пазарджик.

Друга малка стена била издигната близо до края на града. Преди това Бенковски свикал жителите заедно и им отправил енергична реч. Изглежда е бил красноречив млад мъж, която възбудил у тях голям ентусиазъм.

Отишли в църквата и накарали един от свещениците да благослови тяхното дело, а после накарали една млада девойка на 19 години на име Райна, дъщеря на свещеник и учителка в селището, да яхне един кон и да язди в едно шествие, носейки копринено знаме, което тя била предварително уговорена да бродира с образа на един старобългарски лъв и думите „Свобода или Смърт“.

Впоследствие, след като бе взета пленница, девойката бе наричана от турците „Княгиня на българите“ заради ролята, която тя е играла през тези дни.

На 12 май Хафъз паша със своите части пристигнал откъм Стрелча, слизайки до голямата църква, дето също били издигнати окопи. Там се намирали около 70 мъже, от които едва 30 били добре въоръжени.

На другото укрепление е имало 150 мъже, като Бенковски с 80 добре въоръжени българи се намирал в една местност в планините, наричана Сивата грамада, откъдето очаквал да минат нападащите части.

Българите твърдят, че никакви подкани да се предадат не са им били изпращани. Те заявяват, че когато дошли редовни войски до върха на хълма да оглеждат града, започнали да стрелят, а като се приближили, захванали да го бомбардират.

Артилерията започнала да обсипва градеца със снаряди в 9 часа сутринта на 12 май и спряла приблизително към полунощ. Някои от жителите успели да избягат, но други били възпрепятствувани от кавалерията и били или хванати, или убити.

Ограбването на града и избиването на жителите започнало още през нощта и продължило пет дни. В събота Хафъз паша се опитал да спре грабежа, но поради недоволството на башибозуците на Али бей и Тосун бей допуснато било грабежът да продължи до вторник.

Всяка къща била ограбена и близо 400 от всичко 3000-те къщи на града били изгорени. Панагюрище бил значителен търговски център и изгорените къщи обхващали пазара, църквите и всичките училища, с изключение на едно девическо училище, което не било забелязано.

Успях да получа най-добрите сведения, които можех да сравня внимателно, са убити 769 (264 мъже, 288 жени и 217 деца) били жители на самия Панагюрище. Дори притежавам списък с имената им.

Другите убити били от селата Динката, Щърково, Елшица, Джумая, Калакларе, Попинци, Ерели, Кепели, Бяга и Чехлари, които поради страха от мюсюлманите намерили убежище в града преди приближаването на войската.

Превземането и разграбването на това градче, където редовната войска взела главно участие, било придружено от най-диви жестокости и варварство.

Няма нито една жена или мома в Панагюрище, които да е останала неизнасилена.

Беше извънредно трудно да се получат сведения за издевателства от този род, тъй като поради естествената им скромност жените не желаеха да съобщават за действия, които вярваха, че ще се отразят върху личната им чест, а и мъжете не обичаха да разправят такива работи за своите жени, сестри и дъщери.

Нека да добавя и това, че целомъдрието и чувството за чест сред българите е толкова голямо, че нито една жена, за която се знае, че е била изнасилена или прелъстена, не може вече да се омъжи.

Обезчестявания и насилия, изглежда, са били толкова много в Панагюрище, че както се вижда, трудно е да се укрие истината, и аз за нещастие получих най-добрите доказателства за всякакъв вид изнасилвания по отношение на жени и момичета от всяка възраст.

Налице бяха актове на зверско отношение, извършено не само върху женския пол. Зверовете са изнасилвали и малки момченца.

Между другите жертви на похотта на войниците беше и Райна, учителката, за която вече говорих, която била на няколко пъти изнасилвана.

Впоследствие била издадена заповед за арестуването и. Била пратена на разпит в къщата на мюдюра в Панагюрище, който също я изнасилил и малтретирал допълнително.

Дори я видях на улицата, когато я водиха в харема на имама на Пловдив. Тя беше докарана там точно с тази цел.

В много частни разговори с нея по-късно тя признаваше, че е била изнасилвана много пъти, и това бе потвърдено от една от жените, която е била очевидец.

Между другите актове на варварство Теодор Хаджипеев, стар мъж на 75 години, бил измъчван и изнасилван в олтара на църквата, след което бил убит и изгорен. Един стар сляп мъж, Дончо Стригалов, бил завързан в къщата си и изгорен жив.

На друг старец, Цвятко Бояджиев, обществен благодетел, чието милосърдие се разпространявало и над мюсюлманите, както и над християните, били извадени очите, след което бил хвърлен в огъня.

На свещеника Нестор били отрязани пръстите един по един, за да му вземат насила пари. Четирима от осемте свещеници били убити. Всички църкви били разрушени или осквернени от религиозната омраза на мюсюлманите.

Под олтара и под пода на църквата „Света Дева Мария“ се виждаха големи дупки, изкопани с надежда да се намери скрито имане. Труповете на няколко деца, които са били закопани зад църквата, бяха също изкопани с надежда да се намери имане, а малките им трупчета, бяха изядени от кучетата.

Главорезите нападали деца на осем и стари жени на осемдесет, без да щадят нито възраст, нито пол. Изтръгвали очите на стари хора, рязали им членовете, а след това ги оставяли да умрат, ако не се намерел някой по-милостив човек да ги доубие.

Бременни жени били разпаряни и неродените още деца били разнасяни победоносно набучени на върховете на щикове и саби, а малки деца били принуждавани да носят още кървящите глави на другарчетата си.

След тази сцени на грабеж, похот и зверски убийства, останалите живи били принудени да погребат телата на мъртвите.

Турците се опитаха да ни внушават, че зверствата извършени от редовните войски са, защото селяните признали, че са убили 14 мюсюлмани. Но на всеки бе ясно, че това просто е опит да смекчат вината от свирепствата си.

Внимателно съм изследвал и мога да потвърдя, че българите не са извършили изстъпления и зверства или каквито и да е подобни действия.

Напразно се опитвах да получа от турските власти списък с подобни жестокости, но както обикновено чух само неопределени изявления.

Кияни паша ми заяви, че въстаниците били убили жената и дъщерята на копривщенския мюдюрин. Жена му обаче продължава да си живее в Стара Загора, а дъщеря изобщо не е имал.

Каза ми се също, че жената на панагюрския мюдюрин била заклана, но по времето, за което говорят, в Панагюрище не е имало мюдюрин.

Нито една мюсюлманска къща обаче не е била ограбвана. Нито една джамия не е била осквернена или разрушена.

Докладът на специалния турски комисар Едиб ефенди съдържа изявления по тази точка, които, както и по всички останали, са напълно неоснователни и целият му доклад може да се окачестви като плетеница от лъжи.