Петър Богдан Бакшев е роден през 1601 година в Чипровци в семейство на занаятчии. Рожденото му име е Богдан, а Петър – монашеското.

Започва да учи в килийното училище на Чипровския манастир, но тъй като е католик, през 1612 година постъпва в католическия манастир в града, където привлича вниманието на епископ Петър Солинат.

През 1618 година става монах, след което учи в католическото училище в манастира „Свети Франциск“ в Анкона. А през 1622 г. е ръкоположен за свещеник и е избран за викарий при Петър Солинат.

Под покровителството на софийския католически епископ, през 1623 година постъпва в Климентинския колеж в Рим, където учи до 1627 година.

След кратък престой в Чипровци епископ Илия Маринов изпраща Петър Богдан да учи отново в Италия до 1630 година.

В разработена за католически мисионери програма, които трябва да работят в страните на неверниците. Което включва и редица умения за оцеляване във вражески условия и обучение по конспиративна работа.

Мисионерите трябвало да бъдат подготвени като полувойници, защото на места средата била повече от враждебна и свещениците често били убивани или измъчвани.

Бойното им обучение било на ниво, така че Петър Богдан се превърнал в талантлив воин, дипломат и духовник. Неслучайно архиепископът често бил с хайдушки дрехи, препасан с два пищова. Тези, които не го познавали, дори не вярвали, че е архиепископ.

Той използвал тези си умения и става един от подбудителите на Чипровското въстание. Заслугите му за пробуждането на българите са огромни.

Заедно с това Петър Богдан  работи за привличане в това дело на Западна Европа. Заедно с епископ Петър Парчевич посещава редица владетели на държави с цел да създадат християнски съюз срещу османските турци и да предприемат военен поход, който да освободи България.

Владее – латински, италиански, гръцки, хърватски, сръбски, руски, влашки, турски. По това време се проявил и като книжовник – превел в Чипровци и отпечатал в Рим през 1638 г. първата си книга.

През 1637 година е повикан за помощник на софийския епископ Илия Маринов. Същата година е избран за епископ на Голиполи.

През 1640 година той съставил доклад до папата за състоянието на българските земи. През 1641 година, когато Маринов умира, Петър Богдан става софийски епископ и апостолически викарий на Влахия и Молдова .

През 1642 година успява да издейства Софийската епископия да бъде издигната в архиепископия и тя да ръководи всички католици в България, Влахия и Молдова, ставайки първият софийски католически архиепископ.

Петър Богдан освен, че е сред основателите на тайната международна организация – „Свещена лига“, която подготвя изгонването на мюсюлманите от Европа, създава първата история на България през 1667 г.

Това е стотина години преди Паисий Хилендарски да напише „История Славянобългарска„, макар да е издадена само на латински. Просто не е била предназначена за българите, а за висшите аристократи, политици, дипломати и духовници в западния свят.

Петър Богдан се опитал с труда си всички да разберат къде са границите на България. Да знаят, че българите са били достоен народ, че имат право на собствено царство, собствен висш клир и държавност.

Много от думите на този горд българин звучат актуално и днес – „Мен ме роди българската земя и искам да изплатя данъка си, който България с право изисква от мен“.

„Днес България се назовава което някога се наричаше Горна Мизия и част от Долна Мизия, цяла Тракия, по-голяма част от Македония и цялото Моравско до Охрид и чак до границите на Албания, Гърция и Сърбия, към изток се простира до Черно море, на север Дунав я дели от Влашко и Молдова“.

„Царство България е прекрасно. Украсено е с широки поля, високи планини и хълмове, приятни гори и дъбрави, оросявано от различни реки и води. В това царство има изобилие от всякакви житни храни, вина и животни. Намира се злато, сребро, мед, стомана, желязо и олово. Ако това царство би имало за владетел добър християнин, то не би отстъпило по нищо на много царства в Европа,“ се възхищава се той на родината си.

Не Георги Раковски, а Петър Богдан е идеолог на българското национално- освободително движение. Той пръв създава и застава начело на организация за българско въстание, подкрепено от антиосмански западноевропейски сили.

Заедно с епископ Петър Парчевич започват тайни мисия в търсене на съюзници срещу Османската империя. Среща се на високо ниво, с християнски владетели, дипломати и духовници.

Фердинанд III, Сигизмунд III, войводата Матей I Басараб, уреждат си аудиенция при папа Инокентий Х, след което съмишлениците провеждат нови срещи на високо ниво в Германия, Унгария, Трансилвания и Влашко.

За кратко уговарят в Свещената лига да се включат Русия, Полша, Хабсбургската империя и Венеция, но за съжаление мисиите им са обречени на неуспех.

Това принуждава Петър Богдан и останалите български заговорници, да чакат нов удобен момент, от който да се възползват.

Паралелно с това започват да подготвят бунтове в България, които да подпомогнат похода на Свещената лига.

За целта Петър Богдан създава и първия български герб – изправен лъв, който гази турския полумесец.

В едно от своите писма до Венецианския сенат, писано в Чипровци през 1673 година , той съобщава:

„Народът на България е готов да въстане и се освободи от тежкото робство, очаквайки отново да му се притече на помощ обединена духовно и с оръжие Европа.“

За съжаление Петър Богдан и Петър Парчевич не дочакват камбаните на бунта, забили през 1688, защото умират от естествена смърт през 1674 г.

Но организацията, създадена от тях и учениците им, продължава своята дейност и битката за свободата на България.

През 1683 г., турците решават да обсадят Виена, но след като се включват поляци и руснаци, османците търпят съкрушителната загуба. В контраатаката си Свещената лига стига до Видин, Кюстендил и Скопие и ги превзема.

Тогава въстават и Чипровци, където работят учениците в организацията на Петър Богдан.

Свещената лига се готви да изтласка противниците си чак до Цариград, но в този повратен момент, Франция изненадващо оказва помощ на турците и напада Австрия в гръб.

Руснаци и поляци също прекратяват военните действия, а на Австрия са и необходими 10 години, да разгроми французите и отново да се върне към битката си с турците.

За съжаление през това време войските на султана вече са си възстановили загубените територии, смазали са Чипровското въстание и така България пропуска златен шанс, подготвен от Петър Богдан ,да се освободи от турците 200 г. по-рано.