През втората половина на XIV и началото на XV век Османската империя се превръща в първостепенна световно сила обхваща територии на три континента, като Средиземно море се е превърнало във вътрешно за империята.

Западноевропейските владетели не съумяват да пресекат османската експанзия към Европа до края на XVI и началото на XVII век, когато европейските страни обединят усилията си и започват бавното изтласкване на Османската империя.

Загубил своята независимост и лишен от собствена държава, българският народ се опитва да се възползва от всеки сблъсак на империята с други европейски държави и да организира своята антиислямска дейност.

Освен бунтовете, много българи подкрепят чуждите армии, воюващи срещу поробителите. Това се дължи на факта, че с турските кланета е унищожен демографският потенциал на българския народ. Липсват водачи, стопански и духовен елит, тъй като периодично елита е подложен на унищожение.

Точно като съвременните ни политици, след 1580 г. турците заселват по селата тълпи от еничари, които започнали да извършват нечувани зверства. Заедно с тежките данъци и зулумите от страна на минаващи войски, положението на българското население се влошило.

Българите с нетърпение очаквали настъпването на християнските войски от Европа, като се готвели да изколят всички турци в страната. Но от Европа помощ така и не идвала.

През 1593 г. избухва поредната австро-турска война. В помощ се притичват Трансилвания на княз Сигизмуд Батори, Влашко на войводата Михаил Храбри Витязул и Молдова начело с Арон.

Австрийците побеждават османците при Сисак – Хърватия, а турците отговарят с нападение в Унгария през 1594 г. Войските на влашкия княз Михаил Храбри няколко пъти преминават Дунава и навлизат в българските земи, като достигат до София.

В българските земи разклащането на турската империя се усетило, чрез увеличаването на данъци и набирането на еничари.

В резултат на това в северна България се появяват хайдушки отряди. Широка известност получават българския войвода Баба Новак, както и четата на далматинския сърбин Дели Марко.

Хайдушки представители уверяват влашкия княз Михаил Храбри, че в горите има 30000 добре въоръжени бойци, а в земята е укрито много оръжие.

През лятото на 1596 г. в Северна България е изградена обширна тайна организация.  Нейните водачи разгръщат широка пропаганда сред населението, подтиквайки го на борба с турците.

В тази обстановка започнала впечатляващата и амбициозна подготовка за въстание.

През 1596 г. Баба Новак преминават през Дунава, начело на многобройната си дружина превзема и опожарява Враца. Хайдутина превзема и Плевен.

Това разпалва в българските земи на север от балкана стремежа на народа към свободата и възстановяване на държавата ни.

Той достига своя връх с организирането и провеждането на Първото Търновско въстание. Център на подготовката му става известният никополски болярин Тодор Балина, който е приет с доверие, дори в двора на австрийския император.

Пръв съветник на Балина в агитацията за въстание става дубровнишкия търговец Павел Джорджевич, произхождащ вероятно от търговската колония в Търново.

Родовото име на Тодор Балина напомня за българския болярин Балин, живял през 13 век, чието име е гравирано върху няколко сребърни съда от съкровище, състоящо се от златни и сребърни предмети с общо тегло около 4 кг.

Ето какво пише папският пратеник Павел Джорджевич за него:

„        Господин Тодор Балина е пръв благородник в Никополския санджак, който се ползва с голямо влияние сред християните от тая страна поради благородния си произход. Него и турците гледат в устата какво ще каже, а пашите го уважават твърде много и се допитват до него по всеки важен въпрос.       “

Балина отговаря за областта от Никопол до Стара планина, Петър Джорджич – Варна, Шумен и Пловдив, а братята Соркочевич за Търново и Русе. Те привлекли последователи в Търново, Никопол, Шумен, Преслав, Пловдив.

В подготовката на въстанието е посветен и се включва активно  Търновският митрополит Дионисий Рали. Чрез него са привлечени и владиците Йеремия Русенски, Спиридон Шуменски, Теофан Ловешки и Методий от Тракия.

18 видни граждани и 12 търновски свещеници полагат клетва за вярност към делото пред Евангелието в Търновска черква.Тодор Балина в продължение на 21 дни обикаля балканските села, за да организира предстоящото въстание и завардването на старопланинските проходи.

В Търново на Петър Джорджич помагат дубровчаните братя Скорчевич и други търговци. Клетва е положена и в Никопол, където участват 23 свещеници и 40 първенци.

Тодор Балина пише тайно на княза на Трансилвания Сигизмунд Батори през 1596 г. В отговора княза му обещава да изпрати в помощ на българите 2000 бойци.

През 1597 г. в двора на австрийския император Рудолф II в Прага пристига българска делегация от 12 конника. В аудиенцията при императора, освен трансилванските и влашките пратеници е и Тодор Балина.

Връзката между българските водачи и християнските държави се осъществява от Павел Джорджевич, който се превръща в представител на българите във Влашко и Трансилвания.

В Австрия е съставен план за провеждане на въстанието. Планът предвижда нахлуването на Михаил Храбри с 20-хилядна армия и масово надигане на българите.

Договорено е изпращането на 2000 конници и 4000 пехотинци в помощ на Търново. След договорената външна подкрепа, в края на 1597 г. тече трескавата подготовка за въстанието.

Сигнал за неговото начало било нахлуването на Михаил Храбри, при Никопол на 10 септември 1598 г.

Влашките войски разбиват при Никопол изпратените срещу него османски части и навлизат дълбоко в територията на противника.

Опожаряват Видин, Свищов, Оряхово, Враца, Плевен и повече от 2000 села между Дунав и София, избиват турци по пътя си и се насочват към Силистра.

Център на въстанието става Търново. Под знамената се събират 12 000 души, като провъзгласяват за български цар Шишман III – пряк или мним царски потомък.

Напоследък, нов прочит на различни археологически и писмени данни показа, че най-вероятно Шишман III е именно Тодор Балина, който претендирал, че е потомък на средновековните български царе.

Османците освен срещу влашкия войвода енергично насочват ордите си и срещу въстаниците. Бунтът е потушен, след като срещу него се изправят значителни войски, които масово изколват населението в града.

Австрийският император не изпълнява обещанието си за военна помощ и изоставя българските въстаници на собствените си сили.

Това непредвидено по план обстоятелство в голяма степен допринася за разгрома на въстанието, въпреки помощта на войските от влашко.

Турските жестокости и кланета, предизвикват бежанска вълна. Поради страх от отмъщение 50-60 хиляди български семейства бягат на север от Дунава, съпроводени от влашките войски.

Шишман III или Тодор Балина потърсил спасение в Русия, където следите му се губят, а митрополит Дионисий Рали е принуден да бяга във Влашко.

Първото Търновско въстание е най-значителния опит от XVI век за извоюване на свободата и връх на българския борчески дух. А обявяването на български цар ясно показва горещото желание на въстаналите българи да възстановят своята държава.

Макар и разгромено, първото Търновско въстание има важно политическо значение, тъй като показва на антиосманските сили в Европа, че на юг от Дунав, в лицето на българите имат верен съюзник, на когото могат да разчитат.

Сведенията говорят за много по-значителен обхват на въстанието и в други региони на България. Убит е охридският архиепископ Варлаам, а австрийски пътешественици виждат трупове и отсечени глави на българи от Софийско до Ниш.