Страхил Войвода

Преданието разказва, че родното място на Страхил войвода е село Овчарци в средата на 17 век, където протекъл и първият му хайдушки период, но има и други версии, където се споменава, че е роден в село Ветрен.

Учителят Васил Стоев от Ветрен пази грижливо хайдушкият му нож с инициали СВ, преди да замине за Пазарджишко, където става предводител на хайдушка чета.

В „Моето пътуване по Стара планина„, Панайот Хитов пък пише, че „…българите, които живеят по големи пътища, са достойни за оплакване, защото преминаващите турци са им изяли и ушите……“

При тази несигурност местното население се нуждаело от защита и Страхил войвода играе точно тази роля.

Въстава срещу поробителите и с четата си от 200 души, започва дръзки нападения срещу заможните турци.

Обира кервани по пътищата, напада къщи на спахии и други представители на османската власт, като наказва всеки осмелил се да притеснява българи.

Наказвал предателите и народните изедници, а славата му се носела по всички Българските земи.

Страхил войвода всява страх у всички със свирепия си поглед и се превръща в истинска напаст за турците, след като развял байрака и срещу поробителите.

Османската власт от Цариград изпраща заповеди до кадиите на Пловдив и Пазарджик, да се формира мохамеданско опълчение за ликвидирането му.

В помощ на наказателните отряди са изпратени конни отряди. Назначени са двама коменданти, 50 бостанджии – еничари от охраната на султана, с нареждането да бъде заловен Страхил войвода и хайдутите му и да бъдат незабавно наказани.

Страхил войвода обаче узнава за подготвената акция и въстаниците му се изтеглят заедно със семействата и добитъка си на запад.

Турските потери правят опит да го настигнат в планините, но след като не успяват да го заловят се отказват от преследването. Намират убежище в окупираната от австрийците Нишка крепост.

По това време започва въстанието на българския бунтовник Петър, по-популярен с прозвището Карпош и Страхил войвода се включва в освобождението на западните български земи.

Австрийските власти показват огромен респект и гледат на него като на личен представител на бунтуващите се българи с ранг на генерал в австрийската армия.

Както свидетелстват летописите на Силяхдар, Страхил войвода действа съвместно с 4 000 немци, маджари и хайдути в нападенията срещу Кюстендил на 20 март 1690 г.

Бойният отряд напада варошата на Кюстендил по това време и подлага всички мюсюлмани на сеч. Османските духовници, начело със Зияде Ахмед ефенди, се укриват във Фатих Мехмед джамия, обаче всички биват изклани.

При подготовката на османската офанзива срещу Ниш, Страхил който неведнъж бил атакувал мюсюлманското население, се опасявал, че ако османците обсадят града, австрийците ще го предадат.

Под предлог, че с четата си ще води битката с турците извън крепостта, като ги нападне в гръб, успял да напусне. Но при завладяването на Ниш от мюсюлманите, семейството му е заловено и продадено в робство.

Според последни проучвания има основание да се вярва, че в началото на 18 век се установява с четата си в Странджа.

Името му се споменава за последно през 1711 г. във връзка с поредната Руско – Турска война и хайдушки действия в тила на турската армия.

Предположенията са, че е загива в района на Факия, но Страхил войвода си остава в българската историята, сред най-прочутите войводи.

Той не се задоволява само да наказва поробителите, предателите, а мечтае българският народ да отхвърли чуждото иго от всички български земи.

Подтиква към всеобщото разгаряне на освободителното движение по време на Австро-турската война и хайдутите наистина активизират своите действия.

Войводите Кара Колю, Добри Кючук Байрактар, Вълчан войвода, Никола Язаджията и Вълко Бимбелов се прочули със своите наказателни отряди.