• Начало
  • Владетели
  • Робство
  • Личности
  • Прародина

Личности

Джанюариъс Макгахан, Januarius MacGahan

Джанюариъс Макгахан: Истината за Баташкото клане

Зверските кланета в Батак стават достояние на света, благодарение на Джанюариъс Макгахан

Турските кланета и зверства над българи

Турските кланета и зверства над българи

Стара Загора е опожарена и изклана от турската редовна армия на Сюлейман паша

Петър Богдан, Petar Bogdan

Петър Богдан

Петър Богдан пише История на България почти век преди История Славянобългарска на Паисий Хилендарски

Българицата, Кирилица, Българска Азбука, Славянска Азбука

Българица | Кирилица

Българската азбука не славянска или кирилица, а българица. Създадена е от българин в България за българи

Страхил Войвода, Strahil Voivoda

Страхил Войвода

Страхил войвода всява страх у всички турци и се превръща в истинска напаст за поробителите

Турско Робство

Нестор, Nestor

Бунта на Нестор

Българския болярин Нестор бил назначен за управител на Северна България

Джанюариъс Макгахан, Januarius MacGahan

Джанюариъс Макгахан за клането в Перущица

По време на Априлското въстание, Перущица удържа 7 дни турските атаки, които многократно превъзхождат

Бояджишкото клане, Boiadjishkoto Klane

Бояджишкото клане

Бояджишкото клане и зловещата история за Бояджишкото кърваво хоро остава в българската история

Въстанието на Карпош , Капрошко Въстание

Въстанието на Карпош 1689

Воеводата Капрош завладява Крива Паланка и Куманово, след което се обявява за крал на България

Старозагорското клане, Starozagorskoto Klane

Старозагорското клане

Пред жестоките Старозагорското клане, дори Батшкото клане бледнее

Хайдути

Хайдути, Haiduti

Никой не защитавал бедните българи под турско робство, но те запазват корав и непреклонен дух, като при всеки удобен случай вдигат бунтове и въстания, без да се съобразяват с цивилизационния избор на управниците им.

За разлика от тях, съвременното население в България , търпи безропотно налаганото му ново турско робство, а милиони от тях, дори се радват на внушаваните им мантри за демокрация, от еничарите които ги управляват.

Други пък без да осъзнават, предпочитат да напуснат родината си, за да робуват на хората отнемащи свободата и държавата им.

Единствените защитници на онеправдания народ през вековете на турско робство са хайдутите. Съпротивата от събудени българи, била с цел да отмъстят на турците за жестокостите.

Те грабвали оръжие, напускали домовете си, за да прекарат живота си по горите, причаквайки турците край горските пътища. Там мюсюлманите получавали своята „награда“ за насилията, над техните братя и сестри.

Поради което си спечелили и хулното в турския език прозвище „хайдути”, което за народа станало синоним на бунтовничество, закрилничество, юначество и мъжка доблест. Затова той възпява своите герои-хайдути.

Хайдутите  плащали скъпо  за   делата  си. Освен, че  животът им  бил  много тежък, защото турците пускали редовно след тях големи потери, заловят ли хайдутин,  той  традиционно умирал в  големи  мъки.

Насила бил докарван народа на мегдана и там хайдутина  бивал  набиван  на  кол  и  оставян  да  се  мъчи,  докато  издъхне. Било забранявано да се погребва и тялото му оставало на кола, докато се разпадне.

Други били изгаряни живи или умъртвявани по друг жесток начин от креативните либерални турски власти.

Основен резерв за продължителната форма на съпротива идва от селското население. Там все се намирали мъже, готови да се противопоставят на действителността.

Най-често поводът за излизане в планините е лично отмъщение за сторена несправедливост и поругаване от страна на омразната турска власт, местните бейове, турски разбойници и т.н.

Хайдутите са подкрепяни от обикновените българи, в отделни случаи дори и от местни мюсюлмани. Нерядко те наказват освен представителите на турската власт и сътрудничещи и български чорбаджии-предатели.

Начело на хайдутите е избиран воевода, от самите хайдути, подпомаган от байрактар. Действат през пролетта, лятото и ранната есен, а през зимата се укриват при свои близки.

Първоначално в хайдушките чети събират по 15-20 души, но по-късно възникват обединения и се събират дружини от по 500 хайдути, извършвайки бързи и неочаквани нападения срещу поробителите.

Акциите им са насочени главно, срещу османски чиновници, еничари, спахии и други насилници над християните. В началото, Хайдутите са въоръжени предимно с хладно оръжие, но от XVII век масово действат с огнестрелно оръжие.

Хайдути, Haiduti

Хайдути

Ето как е запечатана хайдушката традиция в спомените на Панайот Хитов:

„До 1800 г. по Стара планина, Средна гора, Родопите и другаде непрекъснато бродят не по-малко от 100 хайдушки чети… Има от хиляда до две хиляди въоръжени българи готови да мъстят…“

Значителна промяна в мисленето на хайдутите внася Георги Раковски. Той създава идеята за хайдутите като народни закрилници, който трябва да се обединят в големи чети, за да надвият Османската империя и освободят България.

Самият Раковски се заема да организира една такава чета – Първата Българска легия, която се доближава до представите за армия от 600 добре въоръжени и екипирани човека.

В последствие четите на Панайот Хитов, Филип Тотю, Сидер воевода, Хаджи Димитър и Стефан Караджа използват именно модела на Раковски. Този модел се повтаря при всички бъдещи чети.

В преданията от нашите възрожденци, се мяркат имената на някои дружини оглавявани от жени като Сирма, Боянка, Румяна, Бойка Еленка, Тодорка.

Първият известен ни войвода е Радич, заловен през 1454 г. в София от султан Мехмед II. Завоевателят на Константинопол, сам ръководи военни действия срещу българския войвода.

Може би става дума за български болярин, продължил съпротивата срещу турците, изтегляйки се в планините. Такава е и легендата за ловешкия болярин Станко Кусам, който след превземането на града през 1474 г. потъва с хората си в дебрите в Балкана.

В достоверни исторически данни се споменава за името на Павел Бакич от Тракия, който с 200 души българи се сражавал срещу турците под стените на Виена.

Султанските заповеди разкриват, че след жестокото потушаване на Пиротското въстание през 1565 г. в околностите на Пирот върлували хайдушки дружини, които продължи ли борбата срещу потисниците.

Турският пътешественик Евлия Челеби, който прекосил нашата страна през средата на 17 в., разказва надълго за своите срещи с български хайдути и за това как е трябвало да води преговори за свободен пропуск с 500 добре въоръжени юнаци, срещнали го на Шипченския проход по пътя за Габрово.

Напоследък бяха открити многобройни документи в Ориенталския архив на Народната библиотека в София от 16, 17 и 18 век, на височайши заповеди за преследване на хайдути.

Ставя ясно, че хайдутството непрекъснато е създавало грижи на властта и въпреки жестоките мерки за преследване, до Освобождението на България, „бунтовниците” не се свършват.

В съдебни протоколи изобилстват убедителни данни за хайдушкото движение. Има стотици присъди над заловени хайдути, чийто чети нападат села и градове и подробно са описани техните имена и подвизи, както и наказанията, на които са били подложени.

В никакъв случай не става дума за отделни, изолирани случки и събития, а за един постоянен бунтовен кипеж и непрекъснато ожесточена съпротива срещу завоевателя.

Особено лошо става положението на българите, след смъртта на султан Сюлейман Великолепни през 1655 година, тъй като с това започва разложението на турската аристокрация и повсеместна корупция.

Данъците се умножават. В един документ от 16 век се говори, че от 60 аспри данъкът „на глава” е станал на 400-500 аспри. Раята е унизена до такава степен, че с народни фермани се определят отличителните и знаци и облеклото, забранява се язденето на кон, носенето на оръжие.

Ангарията се превръща в закон, произволът – в система. Изобилстват документи, които говорят за безброй издевателства, заграбване на земи, изнасилвания, завличане на българки в харемите, липса на правосъдие, убийства и грабежи.

Редица документи ни представят хаоса зад солидната международна фасада на османската империя. Този период, доскоро наричан в нашата история „черно робство”, сега се нарича съжителство или присъствие.

Според редица национални предатели се оказва, че макар теглото на българите да е било наистина „черно, безропотно животинско подчинение ”, то в никакъв случай не можело да се нарича „робство”.

Продажните историци и учебникари се опитват да заклеймят хайдутството, като обикновено “разбойничество”, но подобни опити за фалшифицирането на българската историята са факт, благодарение на продажни политици, готови да изтрият историческата ни памет, с оглед на геополитическите замисли на своите господари.

Механизмите и кампаниите ми за дегероизиране на историята ни в учебниците, може и да има частичен успех, но никой не може да заличи истината до край, тъй като е пуснала дълбоки, здрави и дебели корени.

Масовите въстания и хайдутството, през  цялото време на турското робство, обаче говорят друго. По българските земи, все още живеят българи, които не прекланят глава и не престават да се борят и бунтуват срещу завоевателите.

Най-мащабите прояви на хайдутството имаме през 18 век. През 1760 г. в околностите на Сливен действа Христо войвода, а през 1804 г. около Шумен се подвизават хайдут Велко и Конда, а в Средните Родопи – един легендарен Караджа, възпят в песни и предания.

По-късно хайдутите се намножават толкова много, че дори да изброим всички е трудна задача. През 19 в. хайдутството узрява и преминава на по-висок етап – четничеството.

Основен двигател през този период вече не е личната мъст, а бунтовният порив с основната цел – народната свобода. Съотношението на силите е безнадеждно, но това прави борбата още по-велика. Тази борба създава моралните предпоставки за Априлското въстание.

Свързани Статии

Цар Тодор Светослав, Цар Теодор Светослав, Teodor Svetoslav, Tsar Todor Svetoslav

Цар Тодор Светослав

Синът на Георги I Тертер – Тодор Светослав е изпълнен с премеждия. Той поема Българската корона

Хан Сабин, Han Sabin

Хан Сабин

Хан Сабин поема управлението на България 763 г. в труден период, след поражението при Анхиало

Цар Михаил Шишман, Цар Михаил III Шишман, Mihail Shishman

Цар Михаил III Шишман

Болярите избират за цар на България Михаил ІІІ Шишман ,който прибавя към името си Асен

Хан Омуртаг, Han Omurtag

Хан Омуртаг

Хан Омуртаг сяда на Българският престол, след внезапната смърт на баща си хан Крум

Хан Кормисош, Han Kormisosh

Хан Кормисош

Името на Хан Кормисош се свързва с първият държавен преврат в България, тъй като отстранява Севар

Han Pagan, Хан Паган

Хан Паган

При управлението на хан Паган 767-768, кризата в България продължава с пълна сила

Последно

  • Геноцидът над тракийските българи
  • Турските кланета и зверства над българи
  • Старозагорското клане
  • Руско-турската война и освобождението на България
  • Бояджишкото клане
  • Битката за Дряновския Манастир
  • Джанюариъс Макгахан за клането в Перущица
  • Джанюариъс Макгахан за клането в Панагюрище
  • Джанюариъс Макгахан: Истината за Баташкото клане
  • Баташкото клане

Най-четено

  • Цар Симеон Велики...
  • Хан Тервел
  • Хан Омуртаг
  • Принц Фружин
  • Цар Калоян
  • Цар Иван Асен II
  • Хан Аспарух
  • Цар Самуил
  • Цар Петър IV
  • Цар Иван Шишман
  • Хан Кардам
  • Хан Кормисош
  • Турските кланета и зверства на...
  • Княз Борис I
  • Цар Иван Асен I
  • Руско-турската война и освобож...
  • Хан Крум
  • Старозагорското клане...
  • Първо Търновско въстание 1598...
  • Хан Пресиян
  • Хан Маламир
  • Второ Търновско въстание 1686...
  • Начало
  • Владетели
  • Робство
  • Личности
  • За Нас
  • Контакт
Copyrght © BulgarianHistory.EU