Личности
Византийските историци споменават името на Аспарух за първи път по повод на събитията около смъртта на хан Кубрат и разпадането на Стара Велика България. Те са записали и напътствените думи, но стария хан към синовете си: „Да не се разделят по никакъв повод, за да не робуват на други народи“.
След смъртта на Кубрат през 651 г. Стара Велика България се разпаднала под ударите на хазарите. Третият му син – Аспарух, повежда основна част от българите и се заселват край устието нар Дунав в Южна Бесарабия в т. н. Онгъл.
Тези територии обаче не стоят празни в очакване на българите. На Аспарух му се налага първо да изтласка аварите от тях. Скоро българите започват набези, като преминават реката и да се опитват да се заселят в територията на ромеите. Те не срещат особена съпротива, защото в същото време империята води война с арабите.
Битката на Аспарух с ромеите при Онгъла, худ.Васил Горанов
През 680 г. това предизвиква похода на император Константин ІV Погонат срещу хан Аспарух. Огромна византийска войска, се насочва по суша и море срещу Онгъла изграден на остров Певки.
Една част от армията преминала през източните походи на Стара планина, за да подчини славяните, а другата част, пренесена от кораби, се насочила към устието на Дунав.
Огромната военна мощ обградила укрепленията на хан Аспарух, но в следващите дни императорската армия не предприела никакви действия. Според преднамерените византийски източници, Константин IV Погонат неочаквано заминал за Месемврия, за да лекува болките в краката си.
Уж това било изтълкувано от войските му като бягство и понижило бойния дух, от което се възползвали българите, за да нанесат съкрушителен удар на императорската армия.
Каквото и да се опитват да ни внушават ромейските историци, войната в Онгъла и знаменитата българска победа над ромеите, е поради превъзходния стратегическия план на Аспарух, храбростта и военните им умения.
Голяма част от византийците била избита, а Аспаруховата конница, преследвайки бягащите, настъпила в днешна Добруджа, достигайки до стените на Одесос (Варна).
Хан Аспарух, худ.Димитър Гюдженов
Хан Аспарух превзема Източна Мизия, без Одесос и сключва договор с местните вождове на седемте славянски племена, като победител, така според някой историци основава новата българска държава обединявайки славяни и българи, макар да е енигма за нас как се създава нещо съществуващо.
На следващата 681 г. Аспарух предприема поход на юг към Тракия. Императорът е принуден да поиска мир и подписва договор, с който е призната границата до Стара Планина и се задължава да плаща годишен данък. Този договор се счита за официалното признаване на новата българска държава.
Още в първите си години на управлението хан Аспарух, регулира отношенията си със славянските племена. Северите са преместени да отбраняват проходите на Източна Стара планина от византийските войски.
Останалите племена славяни са защитавали новопридобитата територия на запад. Аспарух предприема поход срещу хазарите, като ги прогонва на запад, за да разшири България до р. Тимок и Карпатите.
След което укрепва новата столица Плиска и възстановява старата крепост Дръстър, изгражда великия Аспарухов вал – от Черна вода на Дунав до Кюстенджа на Черно море.
Ханът ръководи външнополитическите дела и командва войските по време на война. Бързите успехи на младата държава показват, че само съюзени славяните и българите могат да бъдат по-малко уязвими.
Хан Аспарух грижливо бди над този съюз и сурово наказва всеки, който го наруши и се доказва като лидер, строител и справедлив съдник.
България на Аспарух – карта istoria.bg
През 688 г. византийският император Юстиниан ІІ нарушава мира и предприема поход към Солун и Македония, с намерението да подчини българите и славяните около Солун.
Когато обаче победоносно византийска армия тръгва към Цариград, Аспарух причакал ромеите в тесните клисури в Източното Беломорие и им нанася тежко поражение. Голяма част ромеи са избити или ранени при разгрома.
Хан Аспарух влиза в съюз с Куберова България в земите на днешна Македония, която постоянно е застрашавана от Византия. Така ханът успява да присъедини и защити славянското и българско население от тези югозападни територии.
Последното събитие, свързано с името на храбрия и непобедим български хан, е походът му срещу хазарите. В български летопис от XI век се съобщава, че в тази война цар Исперих (така наричат славените Аспарух), е бил погубен на Дунава през 700 година.
В същия летопис името на хан Аспарух се свързва и с други знаменателни събития. „Този цар създаде велики градове, като Дръстър и Плиска, той създаде и великият ров от Дунава до морето, който пресича цяла Добруджа от град Черна вода на Дунав до Кюстенджа на Черно море“.
Това внушително съоръжение, на места е широко в основата си 15 м, а на височина достига до 3,5 м., за да възпира набезите на хазарските племена. През средновековието било обичайно делата на един владетел да се измерват най-вече с построените от него градове.
