Хан Кормесий

Името на Кормесий липсва в Именника на българските ханове, тъй като не се чете поради заличаване на мястото, където е изписано. За сметка но това, името му фигурира в надписите около Мадарския конник.

Отбелязано е само, че е управлявал 28 години и е наследник на Тервел от владетелския род Дуло.

Споменава се и за ежегодни данъчни вноски от злато, които хан Кормесий получава от василевса при управлението си, след като подписва мирен договор с Византия, още по времето на баща му Тервел.

Кормесий е споменат  изрично в западните хроники на Зигеберт и на монаха Алберих, като е наречен третият господар на българите – „Кормес„, след Аспарух и Тервел, който спасява Европа от нашествието на арабските пълчища през 717-718 г.

Византийския хронист Теофан Изповедник, който става помощник на Тервел още при сключването на договора с Византия за война срещу арабите, също описва, че точно българите имат основна заслуга за спасяването на Константинопол.

Според хрониката на Теофан, Кормесий присъства при сключването на договора между България и Византия от 716 г. и участва във войната срещу арабите от 717-718 г. като военачалник на крупни войскови формирования.

Мадарският Конник

Надписите около Мадарския конник, вероятно са изписани по заповед на Хан Кормесий, когато застава начело на държавата като самостоятелен владетел.

Той съхранява и развива постигнатото от хан Тервел за издигане на международния авторитет на България в Европа. Фактът, че при управлението му не са отбелязани военни действия между българи и ромеи, се разбира, че е поддържал мирни отношения с Византия.

Кормесий и Севар не изпъкват с големи достижения като знаменитите си предшественици – Аспарух и Тервел, след като и двамата владетели не намират място в хронографиите на византийските летописци.

В този период не се водят войни за териториално разширение, изглежда няма и дворцови интриги, което им помага за едно мирно управление.