Името на Кормесий липсва в Именника на българските ханове, тъй като не се чете поради заличаване на мястото, където е изписано. За сметка но това, името му фигурира в надписите около Мадарския конник.
Отбелязано е само, че е управлявал 28 години и е наследник на Тервел от владетелския род Дуло.
Споменава се и за ежегодни данъчни вноски от злато, които хан Кормесий получава от василевса при управлението си, след като подписва мирен договор с Византия, още по времето на баща му Тервел.
Кормесий е споменат изрично в западните хроники на Зигеберт и на монаха Алберих, като е наречен третият господар на българите – „Кормес„, след Аспарух и Тервел, който спасява Европа от нашествието на арабските пълчища през 717-718 г.
Византийския хронист Теофан Изповедник, който става помощник на Тервел още при сключването на договора с Византия за война срещу арабите, също описва, че точно българите имат основна заслуга за спасяването на Константинопол.
Според хрониката на Теофан, Кормесий присъства при сключването на договора между България и Византия от 716 г. и участва във войната срещу арабите от 717-718 г. като военачалник на крупни войскови формирования.
Надписите около Мадарския конник, вероятно са изписани по заповед на Хан Кормесий, когато застава начело на държавата като самостоятелен владетел.
Той съхранява и развива постигнатото от хан Тервел за издигане на международния авторитет на България в Европа. Фактът, че при управлението му не са отбелязани военни действия между българи и ромеи, се разбира, че е поддържал мирни отношения с Византия.
Кормесий и Севар не изпъкват с големи достижения като знаменитите си предшественици – Аспарух и Тервел, след като и двамата владетели не намират място в хронографиите на византийските летописци.
В този период не се водят войни за териториално разширение, изглежда няма и дворцови интриги, което им помага за едно мирно управление.