Хан Кормисош

С името и управлението на Хан Кормисош се свързват две съществени промени в развитието на България. Първата е от вътрешнополитически характер и се отнася за смяната на владетелската династия Дуло с преврат. След което премества столицата от Онгъла в Плиска, където са неговите родови владения.

От именника на българските ханове научаваме, че Кормисош е от рода Вокил. Управлява България в периода 753 – 756 г., след като превзема престола с държавен преврат и отстраняване на хан Севар.

Това поставя началото на поредица от политически преврати и династически борби за властта в българската държава, подкопавайки традицията и авторитета на основополагащия род на Кубрат и Аспарух.

Втората важна особеност в управлението на Кормисош е подновяването на войните с Византия. Мирът е нарушен поради завоевателната политика на новия византийски император Константин V Копроним (741-775), известен с деветте си похода срещу България с намерение да я покори и ликвидира напълно.

Докато Византия е заплашвана от арабите, предишният император Лъв ІІІ (717-741) поддържа мир с България и търси нейната помощ.

През 50-те години на VІІІ в. Константин V Копроним разбива арабите в Мала Азия и след сполучливия поход започва да преселва в Тракия сирийци и арменци, както и усиленото възстановяване и заздравяване на крепостите по границата с България.

Това предизвиква хан Кормисош  през 756 г. да поиска данък за тези новоиздигнати крепости, които са заплаха за България. Но неговите пратеници са прогонени, в отговор на това българският владетел нахлува с войската си към Константинопол и преминава Дългата стена – (от Черно до Мраморно море), разположена на 40 км. от столицата.

След нанесените огромни разрушения, византийският император нахлува в българските предели по море и суша. В завързалото се сражение при крепостта Маркела (Карнобат) българите претърпели поражение и хан Кормисош бил принуден да поиска мир. Историците считат това поражение за причина за падането му от престола.

Фактът, че следващият владетел е от друг род, подсказва, че хан Кормисош също е станал жертва на заговор. Превратите в българската държава през втората половина на VIII век., довеждат до сериозна криза в системата на политическото мислене и до презрение към установените норми в държавата. Поставя се под съмнение принципът на монархичното начало, което изостря амбициите на всеки от могъщите прабългарски родове.