Хан Крум

Според някои летописи, родът на хан Крум произхождал от българите, заселили се в Панония – област в днешна Унгария, след разпадането на Велика България.

Крум стига до висшите кръгове на държавата и поставя началото на нова владетелска династия, към която принадлежат и други велики български владетели, като синът му Омуртаг, княз Борис І и Симеон Велики, управлявала  до края на Х век.

Хан Крум идва на власт след смъртта на хан Кардам, през 803 и в началото на управлението си започва война с аварите. Отслабени от борбата си с империята на франките, той бързо завладял Трансилвания през 805 г. и земи на днешна Унгария до река Тиса.

Хан Крум и пленените авари, худ. Димитър Гюдженов

Част от аварските първенци стават негови съюзници, а Крум разширява своята власт над славяните и аварите по Среден Дунав. Така България става съсед на Франкската империя на Карл Велики и фактор в политическия живот на Европа.

Започналото разширяване на България, изглежда не се харесва особено от византийският император Никифор І Геник, поради интересите му към славяно-българското население в Македония и предприема поход срещу България през 807 г.

Стига до Адрианопол (Одрин), но е принуден да се върне, поради избухнал бунт в Мала Азия и слухове за готвен преврат. Походът му обаче дава повод на хан Крум за започване на война и през 808 г. той навлиза с войските си по течението на р. Струма.

През 809 г. превзема Сердика (София), ключова позиция  за настъпление към Македония и присъединяването с югозападните български земи.

Две години по-късно, Никифор І Геник решително контраатакува и с огромна 80-хилядна византийска армия преминава границата и прекосява Стара планина. По пътя си към столицата на българите, византийците грабят и унищожават градове и села.

Крум предлага мир, но ромеите му отказват и на 20-юли нападат Плиска. Градът се отбранява от 12-хиляден гарнизон, но преимуществото на византийците е огромно и столицата пада. Освен, че разграбват и опожаряват българската столица, избиват мирните жители.

Описаните издевателствата над мирното население са чудовищни. Хронистите споменават за случаи, в които български деца са приковавани за земята, а върху тях са пускани воденични камъни, за да ги премажат.

По онова време е разпространено схващането, че с падането на столицата следва и крахът на държавата.  Затова император Никифор смятал, че е унищожил България и е възстановил отново северните граници на Византия до река Дунав.

Хан Крум с армията си, худ. Румен Димитров

Но ханът събира нова армия, тъй като нямал никакво намерение да остави византийците да се измъкнат безнаказано. Съюзниците авари също се присъединяват към редиците и преграждат проходите към Тракия.

Решителният удар е нанесен във Върбишкия проход, където според народното предание, заканата на хан Крум: „Като не щеш мира, на ти секира!“, се осъществява.

На 26 юли 811 г. хан Крум спечелва най-голямата победа над византийска армия, като обезглавява самия император. Убити или пленени са над петдесет военачалници – командирът на императорската гвардия Петър, патрицият Теодосий Саливара – най-близкият на императора човек, командирът на източните войски – Роман и много друго стратези от по нисък ранг.

Освен, че е погубена цялата ромейска военна мощ, в очите на византийците тази катастрофа нанася сериозен удар върху техният авторитет.

Българското военно майсторство намира сериозен отзвук сред съвременниците на събитието, което е описано във всички по-важни съвременни хроники. Битката остава в историята на средновековна България, като един от най-значимите моменти.

Черепа на Никифор превърнат в ритуална чаша

Черепа на Никифор е превърнат в ритуална чаша, обкована със сребро, с която хан Крум вдига наздравица в чест на победата. Това е увековечено в много исторически хроники и мнозина по света са чували за чашата, направена от черепа на Никифор.

В почти 1000-годишната история на Византийската империя има само три случая, когато василевси загиват в битка.

Първи император Валент пада в битката с готите през 378 година. При превземането на Константинопол от турците през 1453 година загива Константин XI. Третият случай на смърт на василевса е на сметката на хан Крум.

Хан Крум и главата на Никифор, худ. Димитър Гюдженов

Започва настъпление в Тракия и превзема крепостите Девелт и Месемврия, като стига до долината на Струма. Предлага на новия византийски император да признае договора от 716 г., сключен между хан Тервел и Теодосий ІІІ, който задължава Византия да плаща годишен данък и да признае новите територии завоювани от българите.

Василевсът отказва и българският владетел продължава настъплението към Константинопол и достигат до вратите му. Крум силно желае да превземе „Столицата на света“ по това време, но като голям войн знае, че за това са му нужни обсадни машини и силен боен флот.

Приема молбите за мир на новият император Лъв V Арменец. Но на уговорената среща, византийците се опитват коварно да убият хана. Българският владетел обаче разкрива заговора и успява да се спаси.

Разярен от лицемерието на ромеите, Крум разграбва и подпалва областите от Константинопол до Странджа. Превзема цяла Тракия, а жителите на Одрин изселва в България отвъд Дунава.

Хан Крум пред Версиникия, худ. Димитър Гюдженов

Крепостта Версиникия, край днешно Елхово е основната и най-голяма преграда пред българите при завладяването на Тракия. Битката и успехът на българите над голямата ромейска войска, се оказват основополагащи за утвърждаването на досегашните териториални успехи и завоевания.

Численото превъзходство на ромеите е налице, но действията им са некоординирани и хаотични и това се оказва решително за изхода от битката. Хан Крум обгражда и разгромява отделни части от византийска войска.

Узнавайки за това, войската им побягва, но с добре премислен контраудар българската армия ги догонва и разгромява напълно. Превземайки крепостта, Крум демонстрира по недвусмислен начин властта си над цяла Тракия.

Макар и по-малко известна, от тази при Върбишкия проход, точно превземането на крепостите в Тракия, кара Византия да признае правото на съществуване на България.

Постигнал огромно надмощие, хан Крум започва мащабна подготовка за превземане на Константинопол. В България започват да се строят дори обсадни машини, но в навечерието на похода, на 13 април 814 г. хан Крум неочаквано умира. Предполага се, от сърдечен удар, но след неочакваната му смърт, Цариград си отдъхва с облекчение.

България на Хан Крум, карта istoria.bg

За своето сравнително кратко управление, хан Крум направил много за България. Той се слави със своята жестокост, но е бил и брилянтен тактик и войн, който обединява славянските и българските племена в една империя.

Присъединил е днешните български земи на юг от Стара планина, но първо извършва важни държавни реформи. Той премахва племенната структура и започва да назначава управители на отделните области.

Битката на Хан Крум при Върбишкия проход, худ. Васил Горанов

След победата над аварите, ханът приел победените им водачи с уважение и ги разпитал, защо могъщата преди аварска държава се сринала под ударите на франки и българи.

Така разбрал за корупцията, кражбите и моралната развала, които подкопавали мощта на бившите му противници. Веднага след това въвежда първите писани закони.

Издадените от хан Крум закони са първото писмено законодателство в българската държава. Те предвиждат сурови наказания срещу кражбата, просията, разбойничеството и помощ за бедните.

Това съхранява собствеността и осигурява по-лесна търговия в страната. Но тези реформи имат и по-дълбок смисъл. Изравняват се правата на българи и славяни, премахват се местното обичайно право и се създава централизирана държава.