Според някои летописи, родът на хан Крум произхождал от българите, заселили се в Панония – област в днешна Унгария, след разпадането на Велика България.

Крум стига до висшите кръгове на държавата и поставя началото на нова владетелска династия, към която принадлежат и други велики български владетели, като синът му Омуртаг, княз Борис І и Симеон Велики, управлявала  до края на Х век.

Хан Крум идва на власт след смъртта на хан Кардам, през 803 и в началото на управлението си започва война с аварите. Отслабени от борбата си с империята на франките, той бързо завладял Трансилвания през 805 г. и земи на днешна Унгария до река Тиса.

Част от аварските първенци стават негови съюзници, а Крум разширява своята власт над славяните и аварите по Среден Дунав. Така България става съсед на Франкската империя на Карл Велики и фактор в политическия живот на Европа.

Започналото разширяване на България, изглежда не се харесва особено от византийският император Никифор І Геник, поради интересите му към славяно-българското население в Македония и предприема поход срещу България през 807 г.

Стига до Адрианопол (Одрин), но е принуден да се върне, поради избухнал бунт в Мала Азия и слухове за готвен преврат. Походът му обаче дава повод на хан Крум за започване на война и през 808 г. той навлиза с войските си по течението на р. Струма.

През 809 г. превзема Сердика (София), ключова позиция  за настъпление към Македония и присъединяването с югозападните български земи.

Две години по-късно, Никифор І Геник решително контраатакува и с огромна 80-хилядна византийска армия преминава границата и прекосява Стара планина. По пътя си към столицата на българите, византийците грабят и унищожават градове и села.

Крум предлага мир, но ромеите му отказват и на 20-юли нападат Плиска. Градът се отбранява от 12-хиляден гарнизон, но преимуществото на византийците е огромно и столицата пада. Освен, че разграбват и опожаряват българската столица, избиват мирните жители.

Описаните издевателствата над мирното население са чудовищни. Хронистите споменават за случаи, в които български деца са приковавани за земята, а върху тях са пускани воденични камъни, за да ги премажат.

По онова време е разпространено схващането, че с падането на столицата следва и крахът на държавата.  Затова император Никифор смятал, че е унищожил България и е възстановил отново северните граници на Византия до река Дунав.

Но ханът събира нова армия, тъй като нямал никакво намерение да остави византийците да се измъкнат безнаказано. Съюзниците авари също се присъединяват към редиците и преграждат проходите към Тракия.

Решителният удар е нанесен във Върбишкия проход, където според народното предание, заканата на хан Крум: „Като не щеш мира, на ти секира!“, се осъществява.

На 26 юли 811 г. хан Крум спечелва най-голямата победа над византийска армия, като обезглавява самия император. Убити или пленени са над петдесет военачалници – командирът на императорската гвардия Петър, патрицият Теодосий Саливара – най-близкият на императора човек, командирът на източните войски – Роман и много друго стратези от по нисък ранг.

Освен, че е погубена цялата ромейска военна мощ, в очите на византийците тази катастрофа нанася сериозен удар върху техният авторитет.

Българското военно майсторство намира сериозен отзвук сред съвременниците на събитието, което е описано във всички по-важни съвременни хроники. Битката остава в историята на средновековна България, като един от най-значимите моменти.

Черепа на Никифор е превърнат в ритуална чаша, обкована със сребро, с която хан Крум вдига наздравица в чест на победата. Това е увековечено в много исторически хроники и мнозина по света са чували за чашата, направена от черепа на Никифор.

В почти 1000-годишната история на Византийската империя има само три случая, когато василевси загиват в битка.

Първи император Валент пада в битката с готите през 378 година. При превземането на Константинопол от турците през 1453 година загива Константин XI. Третият случай на смърт на василевса е на сметката на хан Крум.

Започва настъпление в Тракия и превзема крепостите Девелт и Месемврия, като стига до долината на Струма. Предлага на новия византийски император да признае договора от 716 г., сключен между хан Тервел и Теодосий ІІІ, който задължава Византия да плаща годишен данък и да признае новите територии завоювани от българите.

Василевсът отказва и българският владетел продължава настъплението към Константинопол и достигат до вратите му. Крум силно желае да превземе „Столицата на света“ по това време, но като голям войн знае, че за това са му нужни обсадни машини и силен боен флот.

Приема молбите за мир на новият император Лъв V Арменец. Но на уговорената среща, византийците се опитват коварно да убият хана. Българският владетел обаче разкрива заговора и успява да се спаси.

Разярен от лицемерието на ромеите, Крум разграбва и подпалва областите от Константинопол до Странджа. Превзема цяла Тракия, а жителите на Одрин изселва в България отвъд Дунава.

Крепостта Версиникия, край днешно Елхово е основната и най-голяма преграда пред българите при завладяването на Тракия. Битката и успехът на българите над голямата ромейска войска, се оказват основополагащи за утвърждаването на досегашните териториални успехи и завоевания.

Численото превъзходство на ромеите е налице, но действията им са некоординирани и хаотични и това се оказва решително за изхода от битката. Хан Крум обгражда и разгромява отделни части от византийска войска.

Узнавайки за това, войската им побягва, но с добре премислен контраудар българската армия ги догонва и разгромява напълно. Превземайки крепостта, Крум демонстрира по недвусмислен начин властта си над цяла Тракия.

Макар и по-малко известна, от тази при Върбишкия проход, точно превземането на крепостите в Тракия, кара Византия да признае правото на съществуване на България.

Постигнал огромно надмощие, хан Крум започва мащабна подготовка за превземане на Константинопол. В България започват да се строят дори обсадни машини, но в навечерието на похода, на 13 април 814 г. хан Крум неочаквано умира. Предполага се, от сърдечен удар, но след неочакваната му смърт, Цариград си отдъхва с облекчение.

За своето сравнително кратко управление, хан Крум направил много за България. Той се слави със своята жестокост, но е бил и брилянтен тактик и войн, който обединява славянските и българските племена в една империя.

Присъединил е днешните български земи на юг от Стара планина, но първо извършва важни държавни реформи. Той премахва племенната структура и започва да назначава управители на отделните области.

След победата над аварите, ханът приел победените им водачи с уважение и ги разпитал, защо могъщата преди аварска държава се сринала под ударите на франки и българи.

Така разбрал за корупцията, кражбите и моралната развала, които подкопавали мощта на бившите му противници. Веднага след това въвежда първите писани закони.

Издадените от хан Крум закони са първото писмено законодателство в българската държава. Те предвиждат сурови наказания срещу кражбата, просията, разбойничеството и помощ за бедните.

Това съхранява собствеността и осигурява по-лесна търговия в страната. Но тези реформи имат и по-дълбок смисъл. Изравняват се правата на българи и славяни, премахват се местното обичайно право и се създава централизирана държава.