Хан Кубрат

Хан Кубрат 605-665 е владетелят, който обединява прабългарите и създава могъщ воено-племенен съюз наречен Стара Велика България. За столица на държавата е избран град Фанагория.

Хан Кубрат е силна личност с голям авторитет за прабългарските племена. Идеята за българска държавност се заражда при неговото управление.

Едно от първите му действия, след поемането на държавата е да заповяда на брат си Шамбат организирането на армия за война срещу аварите.

Не само разбива поробителите, но си връща българските земи и затвърждава позициите си на лидер. Провъзгласен за хан и освободител на българските племена от властта на аварите.

Обединява двете най-големи групи — кутригури, западно от река Дон и утигури, източно от нея и за кратко време държавата укрепва. За първи път всички български племена се подчиняват на един владетел.

Стара Велика България на Кубрат – карта istoria.bg

Вече като непосредствен съсед на Византия, византийските хронисти започват да пишат по-подробно за новата мощна държава България, тъй като влиза в орбитата на византийската политика по Северното Черноморие.

Йоан Никиуски и патриарх Никифор наричат това обединение Стара Велика България , а за Кубрат споменават, че е наследник от стар знатен род – племенник на хунския вожд Органа.

Кубрат още като млад, посещава Константинопол. Изгнанието му там се налага, поради борбите за власт в ханството.

Знатния му произход – потомък от могъщия владетелски род Дуло, позволява да бъде допуснат до най-близкия кръг на император Ираклий и заедно с него бил обучаван от най-добрите учители на империята.

Двамата се сближават и стават близки приятели, а по-късно и съюзници до края на живота си.

През 632 г. византийският император признава новата държава и сключва мир с Кубрат. Дава му и титлата патриций, като го изпраща у дома със скъпи дарове.

Управлението на хан Кубрат е белязано и с още една война, освен с освобождението от Тюркския хаганат от Панония.

Втората му война е срещу Арабския халифат. През 648 г. Осман ибн Афан пресича прохода Дербент – източната част на Голям Кавказ, начело на 20 000 арабска войска и нахлува в земите на племената барсали, които по това време са част от България.

След сблъсък с български армии арабите биват разгромени, като оцелелите бягат отвъд Кавказ. Но с изключение на тези войни, при това водени извън границите на страната, управлението на Кубрат е спокойно.

Той поддържа близки отношения с Византия. На запад и север положението е спокойно, на изток хазарите, подчинени на Западнотюркския хаганат, не представляват заплаха.

По време на управлението на хан Кубрат България имала определена територия, собствена държавна администрация, общи закони за всички поданици и собствена външна политика. Главни градове са били Фанагория и Балтавар (днешна Полтава).

Един персийски зограф пише: „Това е храбър, войнствен и внушаващ страх народ. Българите воюват с всички, но и търгуват с всички, които живеят до тях. Те строят каменни градове, притежават стада, оръжие и военни съоръжения.“

Фанагория е построена през VII в.пр.Хр. от гръцкия колонизатор Фанагор на място, където е подходящо да се укриват кораби по време на буря. Градът запада, но е възстановен по времето на Кубрат.

Недалеко от Фанагория се намирал Тархан – новопостроен от българите град с величествени постройки и добри укрепления, където живеели голяма част от семействата на болярите.

По времето му значително били разширени и укрепени днешните градове Киев и Харков. В този район български племена се смесили със славяноезичното племе витячи.

България се деляла на административно-военни области, управлявани от синовете на Кубрат: Баян, Котраг, Кубер, Алцек и Аспарух. Всеки от тях носел титлата кавхан и съвладетел на хана.

Преселенията на синовете на Кубрат  – карта istoria.bg

 Теофан Изповедник пише, че преди смъртта си хан Кубрат съветва петимата си синове да не се разделят, за да не станат роби на други народи, но те така и не спазват заръката на баща си.

Според повечето мнения, хан Кубрат умира през 668 г. Управлението на държавата наследява най-големият му син – Баян, наричан още Бат-Баян или Безмер в именника на българските ханове.

През 671 г. от изток нахлуват хязарските армии, обединени с други алтайски племена и за по-малко от година разгромяват българската държава, като завладяват голяма част от територията и.

Българите, които попаднали под властта на хазарите, се споменават в арабски и византийски източници като „черни” българи. Немалка част от тях периодично напускали своите земи и се преселвали на север във Волжка България, където се заселва хан Котраг с утигурите и част от уногундурите.

След като хазарите завладели част от източните територии на България, Хан Аспарух, който в различни източници е наричан Исперих или Атилкес-Аспарух (белият конник – потомък на Атила), начело на сребърните българи, решава да премести центъра на държавата на запад край р.Дунав в земите на днешна Южна Бесарабия.

Кубер с около 100 000 българи се заселил в Панония и се опитал да се споразумее с аварите, но след неуспешните преговори към 670 – 675 г. се преселили в Македония, където се смесили със заселилите се там българи през VI в.

Алцек към 669 г. се заселил в Северна Италия, а по-късно част от Алцековите българи се установили в областта Беневенто в Южна Италия.