Хан Маламир

Маламир е най-малкият от синовете на Омуртаг и застава начело на българската държава през 831 г. Той се възкачва на престола още като малолетен, поради което разчита на подкрепата на опитния държавник кавхан Исбул, който е съветник и на Омуртаг.

Той е овластен, след лишаването на първородният син Енравота от престола, поради проявени симпатии към християнството и преждевременната смърт на по-големия му брат Звиница.

Така на плещите на младият хан се пада отговорността да продължи строителната дейност на баща си.  Точно по негово време е завършено водоснабдяването на столицата Плиска.

Още в начало на своето управление, Маламир не се поколебава да продължи политиката преследваща християнската религия, като по твърдост и безкомпромисност надминава дори Омуртаг.

Не пожалил дори брат си Енравота. Поискал от него да се отрече от ”чуждия бог”, но след отказа му го предал на палачите.

Всички тези усилия обаче се оказали напразни. Християнството набирало сили по българските земи, не само между простолюдието, а дори и сред българската аристокрация, от която се очаквало да бъде стълб на старите традиции.

Хан Маламир следва стриктно традициите на своя велик баща, като освен строителството, укрепва вътрешния ред в държавата и се придържа към мирни отношения със съседите на България.

По времето на Маламир приключила войната с Франкската империя, а старите граници на България от времето на хан Крум били възстановени.

През 832 г. български пратеници посещават франкския император. Те го уведомяват формално за настъпилата владетелска смяна и потвърждават мирните взаимоотношения между двете държави.

Доколкото се разбира от Лобиенските анали хората на Маламир са посрещнати подобаващо, и след като поднасят обичайните за подобна визита дарове за владетеля, Людовик Благочестиви потвърждава мирните спогодби между България и франкската държава.

Хан Маламир спазва договора с Византия за 30-годишен мир, подписан през 815 г. от Омуртаг. Но византийският император Теофил го нарушава и напада България, като опустошава пограничните области.

Българите отговарят на предизвикателството и голяма войска под командата на кавхан Исбул нахлува във византийска територия чак до Одрин. След превземането на няколко византийси крепости в Тракия, хан Маламир и Исбул се насочват към Пловдив.

В невъзможност да му се противопостави, византийските гарнизони напускат крепостта. След преговори с местните жители, отварят вратите и българските войски влизат победоносно в града. Оттогава – 836 г., Пловдив е в пределите на България.

По онова време градът има важно стратегическо значение за овладяването на Родопската област, както и за прекъсване на римския път на Балканския полуостров, който свързва Белград, София и Константинопол.

Маламировата летопис

Тези събития са описани в каменен надпис, известен като „Маламирова летопис“, където става ясно, че владетелят е придобил голяма слава в ромейските предели.

Византийският император Теофил нямал друг избор, освен да поднови мирния договор с българите. Може би затова или по други причини, хан Маламир изразил уважението си към своя кавхан и го увековечил на каменните надписи от своето време.

Още през 836 г., само пет години след своето качване на престола в Плиска, младият владетел неочаквано умира. Тъй като все още няма наследници, престолът заема племенникът му Пресиян – син на брат му Звиница.

И Пресиян като чичо си Маламир е малолетен, когато се възкачва на трона, така че за негов регент отново е поставен кавхан Исбул.