Омуртаг сяда на престола, след внезапната смърт на баща си хан Крум през 814 г. Той наследява обширна държава с висок международен престиж. Но България се нуждае от мир, за да довърши започнатото от баща му.

Може би това е една от причините, новият хан да предпочете политиката в подобряване на отношенията с южната съседка.

Макар в началото на своето управление, хан Омуртаг да следва политиката на Крум, като продължава да напад и опустошава областите около Константинопол.

България отхвърля византийското предложение за мир и това кара император Лъв V Арменец, през зимата на 815 да организира морски десант.

Византийците дебаркирали край Несебър и го превземат. С този хитър ход, василевсът успява да избегне битките с многочислената българска армия в Източна Тракия.

Скоро след това византийската армия успява да овладее Адрианопол и околните по-важните крепости, но освен походът срещу България, Лъв V предприема и други мерки.

Според западните летописци, негови пратеници са приети от франкския владетел Лудвиг Благочестиви. Целта е била съюз между двете империи, насочен срещу България.

Не се знае дали се стига до подписване на подобен договор, но франкският император не се ангажира с конкретни военни действия на изток.

Новината за преговорите между двете империи стига до Плиска, което кара Омуртаг да сключи 30-годишен мирен договор в Цариград, при която император Лъв V Арменец извършва прабългарска езическа клетва, а българският владетел изпълнява християнски обичай.

Трябва да се посочи важността на постигнатото от Омуртаг, тъй като в своята история Византия изключително рядко сключва толкова дълготрайни договори. Постигнатият мир разкрива от какво голямо значение за империята са били добрите дипломатически отношения с България.

Част от текста на договора намираме в Сюлейманкьойския надпис открит при село Сечище, Шуменско. Договорът се е състоял от 11 клаузи, като за първи път писмено се определят границите между България и Византия.

Тя започва от крепостта Девелт на Черно море, минавала между двата хълма Авролева (Сакар и Дервишка могила) и многото мостове (на река Тунджа).

Опирала до крепостите Балдзена (с. Главан, Свиленградско) и Агатоники (с. Оряхово, Свиленградско), река Марица и крепостта Констанция (гр. Симеоновград).

Минава през местността Макри Ливада (край с. Узунджово, Хасковско) и завършва до Стара планина. По протежение на цялата границата българите изграждат пограничен окоп и вал, известен  под името Еркесия.

Освен това е уговорена размяна.  Омуртаг предава византийските пленници, а срещу тях получава от Византия славянското население от пограничните области, които остават в пределите на империята.

Този договор се оказва изключително полезен за България, тъй като страната се нуждаела от мир. Войската била изморена, а столицата Плиска в развалини. Той е от полза и за Византия, която успява да си върне територии от Тракия и Македония.

След смъртта на император Лъв V Арменец през 820 година, мирният договор между Византия и България е преподписан с новия василевс – Михаил II Балба.

През 823 г. избухва бунтът на византийския пълководец Тома Славянина, който обсажда Константинопол с войските си с цел да се възкачи на императорския престол.

Не се знае дали има подобна клауза от сключения през 816 г. мирен договор, или по лична инициатива на Омуртаг, но той се претича на помощ василевса и разбива бунтовниците при Хераклея.

Стабилизирането на отношенията с Византия позволява на Омуртаг да да насочи вниманието си към славяните в югозападната и северозападната част на Балканския полуостров.

На североизток по р. Днепър възниква опасност от номадски племена – хазарите. Доказателство за това са намерени каменни надписи на загинали назначени от Омуртаг хора покрай реките Днепър и Днестър.

Но през 824 година ханът успява да утвърди властта си по тези земи с военни действия, като прогонва пришълците, а водачът им – копан Корш от рода Чакарар удавил в р. Днепър.

Омуртаг извършва промяна в администрацията и от племенен принцип се преминава към централизирана монархия. Територията на България е разделена на 10 комитати, като начело застават назначени от ханът управители – комити.

Започналата цялостна административна реформа, предизвиква остра реакция на славянските племена западно от р. Тимок. Тимочани, абодрити и браничевци се отцепват от българската държава.

Заедно с други племена от течението на р. Тиса те търсят закрила от франките – император Людовик Благочестиви. На два пъти хан Омуртаг изпраща пратеници до наследника на Карл Велики – Людовик за определяне на границите, но не получава категоричен отговор.

Това принуждава българския владетел да предприеме решителни действия, като през 827 година българската флота  навлиза по река Драва и с оръжие подчинява отцепилите се племена, принуждавайки ги да признаят и да се подчиняват на българската администрация.

Славянските племена от граничните области са разселени на друго място, а на тяхно място са заселени българи. Сменени са техните князе и вместо славяни са поставени български боляри.

По този начин са предотвратени по-нататъшни действия по нарушение на територията на България. А към българските земи са присъединени крепостите Браничево, Белград, Срем, Сланкамен и Буда, чак до 1018 година.

Според франкския летописец Айнхард, две години по-късно с нов поход, Омуртаг утвърждават напълно властта си над среднодунавските славяни. А през 832 година във франкския двор пристигат български пратеници с дарове, което кара историците да предполагат, че е сключен мирен договор.

Примирието с Византия и империята на Франките, позволява на Омуртаг да развие впечатляваща за времето си строителна дейност и вътрешна политика. Мащабна и непозната до този момент за българската държава.

Огромни усилия са хвърлени във възобновяването на опожарената през 811 година столица Плиска. От село оградено с дървени колове, се превръща в типичен ранносредновековен град от две части. Във външния град са изградени нови жилищни квартали.

Около вътрешния град той огражда с каменна стена, широка 2,6 м и висока 12 м, с четири порти и кули. Освен двореца за ханското семейство в него е издигната и тронна зала. Зад двореца, поставя четири стълба и между стълбовете два медни лъва.

Хан Омуртаг строи мост близо до Велики Преслав на изхода за Върбишкия проход и крепост на р. Тича, в който е поставен граничен гарнизон. Оставя в наследство редица каменни надписи, превърнали се във важни източници на информация за историците.

Смята се, че по негово време е бил създаден и Мадарският конник, но строителните му дейности не спират до тук. Издигнал и дворец на р. Дунав, намираща се на 18 км. от Силистра.

Променена е военната организация в държавата, като създава обща войска с единно ръководство, състояща се от постоянна владетелска армия и военно опълчение. При неговите предшественици славяни и прабългари са предвождани от различни ръководства.

Мирната и градивна политика на хан Омуртаг, строителството и административните реформи укрепват престижа на държавата и авторитета на ханската власт. Той продължава процеса на оформяне на етноса и намаляват различията между различните народи в България.

Но характерни за управлението му са гоненията срещу християните. Те обаче не са предизвикани от верска нетърпимост, а от желанието да се предотвратят всякакви опити на Византия за влияние по българските земи.

Дори след като синът му – Енравота приема християнската религия е лишен от престола. По-късно той е наказан със смърт от своя брат и нов български хан – Маламир.

Омуртаг оставя знаменития надпис:

„Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го я направил. А името на архонта е Омортаг хан ювиги. Нека поставеният от Бог владетел на много българи, преживее сто години.“