Хан Токту управлявал България по-малко от година, между 766 – 767 г. Не е ясно към кой род принадлежи, но се предполага, че е от рода Угаин.
Тъй като не е записан в именника на българските ханове, се позоваваме на хрониките на византийския патриарх Никифор Констатинополски, който го нарича – ”Мъж българин, брат на Баян”.
Това косвено води до заключение, че в борбата за властта са участвали и аристократи със славянска кръв, като хан Сабин с баща славянин и майка българка.
Самото посочване на брат му Баян доказва, че е бил влиятелна личност в държавната политика, щом чрез него се прави характеристика на хан Токту.
Сведенията на Никифор разкриват тежкото положение в България, в което империята все по-успешно се намесва. Някой твърдят, че хан Токту е стоял зад силите, които са явни противници на засилващото се политическо влияние на Византия.
Но в Плиска избухва нов заговор, който принуждава Токту и Баян да спасяват живота си с бягство. Те обаче не търсят убежище във Византия, а тръгват на север към Дунав.
През 767 г. византийски флот предприема нова акция срещу България по Дунав в североизточните ни земи.
Някъде в горите Добруджа, заедно с брат си и мнозина от приближените им са избити от византийците – според Никифор.
След него болярите избират за български хан Паган.