Борил е син на неизвестна по име сестра на Петър, Асен и Калоян. Стига до трона, след като надвива другите претенденти за короната – Алексий Слав, син на другата неизвестна по име сестра на Асеневци и брат си Стрез.

Очевидно се оказва най-силният от всички и завзема властта, справяйки се със силната опозиция в собственото си семейство. Но все пак има съмнение, че стига до трона, след замесване в убийството на Калоян.

Подозренията се подсилват от сватбата му с царицата, която главната заподозряна във връзка с убийците. Но може би пък, Борил цели чрез брака с вуйна си, да придаде един вид законност на своята власт.

Верни на Асеневци хора, помагат на невръстните синове на Иван Асен I – Иван и Александър да се измъкнат от Търново и да избягат в Русия. Подкрепата към законните наследници доказва, че голяма част от аристокрацията не е очарована от новия български цар.

Брат му Стрез се смятал не по-малко достоен за короната, но е принуден да се спасява в Сърбия. Той потърсил убежище в двора на сръбския княз Стефан Неманя. След което обявява Македония за негово владение, подкрепен от сръбския княз.

След неуспешните претенции към престола, Алексий Слав се оттегля в Пиринско и Родопите и ги обявява за собствено владение със столица Цепина, като в последствие избира прочутата с непристъпността си крепост Мелник.

Настъпилият смут в България разбил народното единство и заплашвал държавата от разпад. От това не закъснели да се възползват сърбите, които завземат областта на Ниш.

Така още в началото, Борил е принуден да следва Калояновата военна политика. Той предприема редица походи, които са окачествявани нерядко за катастрофални. Тези оценки обаче са справедливи само отчасти.

Обективният прочит на събитията показва, че за някои от загубите вината не е само на цар Борил, а и на неговите противници Алексий Слав и Стрез, които предпочитат личните си интереси и влизат в съюз с врагове на българската държава.

Ироничното в историята на Борил е, че и той подобно на предшественика си Калоян, също може да бъде наречен победител на кръстоносците. През пролетта на 1208 г. нахлул в Тракия и разбива непобедимите в Европа рицари.

Това се случва в битката при Бероя, в така наречената „Война за Тракия“, водена между българи и кръстоносци. Латинският император Хенри Фландърски съсредоточава цялата си войска в района.

Българските войски успяват да изненадат противника. Латинските сили се опитват да се построят в боен ред, но понасят големи жертви и губят сражението. За да спаси армията си, Анри бяга към Пловдив.

Той обаче е затруднен от непрестанните атаки на гонещите ги българските войски, както и от враждебното отношение на местното население. Кръстоносците се разполагат на стан северно от Пловдив, но още на следващия ден, забелязват българските войски построени в боен ред.

Макар и изморени, рицарите са принудени да се подготвят за бой. На 31 юли 1208 г. двете армии от почти 33 000 души са готови за ожесточено сражение.

Латинските войски успяват да отблъснат българите и преминават в настъпление. Борил очевидно се е надявал рицарите да го последват в прохода Св. Никола, но не се стига до там.

След поражението, Пловдив си остава в ръцете на Анри, но България губи част от Тракия. След тази загуба, Алексий Слав, се признава за васал на латинците и става и зет на император Анри.

Борил се постарал да компенсира неуспеха, като сключил съюз с брат си Стрез. Той получил титлата севастократор и правото да се разпорежда като намери за добре в своите македонски владения.

Очевидно Борил е добър дипломат и желан партньор, след като сключва династически бракове с унгарци и латинци. Заради приятелските отношения с маджарите и брака между дъщеря му с унгарския престолонаследник, те се притичат на помощ.

Опозицията, която се била кротнала за известно, използувала военните неуспехи на цар Борил и се вдигнала на бунт. Към 1211 г. избухнал бунтът на четиримата видински боляри, който заплашили да се откъснат от търновската корона.

Съпротивата на въстаниците била сломена с маджарска помощ. Съюзниците на Борил успели да превземат Видин и да ликвидират огнището на бунта, но за този мним успех, България трябвало да отстъпи областта Белград на маджарския крал.

През 1213 година начело на голяма войска Борил се отправя към Солунското кралство. По пътя си той обсажда резиденцията на Алексий Слав – Мелник, и успява да я превземе. По-късно обаче обединените сили на латинците и деспот Слав успяват да нанесат тежко поражение на Бориловите войски.

След това, той предприема още един важен ход, като се сближаване с латинците. Жени император Анри за българската принцеса Мария, заварената дъщеря на Калоян. Това довежда до мир между двете страни.

Борил се развежда с вуйна си и се жени за племенницата на латинския император, дъщеря на сестра му Елизабет. Това е първата западноевропейска принцеса, стъпила на българския престол.

Чрез този брак Борил се сродява още повече и с унгарския крал Андрей, който пък е женен за другата дъщеря на Елизабет. Така осигурен с приятелството на латинците и маджарите, развързали ръцете на българският владетел и той започнал да се готви за война със Сърбия.

Той така и не забравил трудните времена при утвърждаването си на престола, когато сръбският княз Стефан Неман взел открито страната на противниците му.

Важна роля в плановете на съюзниците трябвало да изиграе брат му Стрез. Така, че напразни били опитите на Стефан Неман да отклони Стрез от съюза му с българите.

Накрая в лагера на Стрез пристигнал братът на сръбския крал. Известният сръбски светец Сава, обаче също не сполучил в мисията си. Той припомнил на Стрез за сторените му добрини от сръбска страна и побратимяването си с краля, като го помолил да не вдига меч срещу своя покровител.

На сутринта станало ясно, че през нощта предателска ръка отнела живота на Стрез, която без съмнение е направлявана от сръбския архиепископ. Така  Борил загубил един от най-важните си съюзници, с което се провалили и плановете му да спре сръбското проникване към Македония.

През 1214 г. епирският деспот Михаил I Комнин, навлиза в Арбанон и завладява Шкодра, но скоро след това бива убит. Неговият приемник Теодор Комнин завзема владенията на Стрез в Македония.

След смъртта на латинския император Анри през 1216 г. цар Борил остава без подкрепата на латинците, което го изправя почти сам срещу многобройни врагове.

От това не закъснял да се възползува законният наследник на българския престол Иван Асен ІІ. След близо 10-годишно изгнаничество той се завърнал в България начело на елитен руски отряд.

Византийски историци разказват, че още в началото Иван Асен успял да разбие войската на Борил и да завладее част от страната. Борил успял да се укрепи в Търново, където издържал седем месечна обсада.

Усетили мощта на Иван Асен, разколебаните борилови фенове, побързали да засвидетелствуват предаността си към законният наследник.

В началото на 1218 г. Борил избягал от Търново, а столичните жителите се тълпели по улиците, за да приветствуват новия цар. При бягството обаче, Борил бил заловен и ослепен.

Няма смисъл да определяме Борил за слаб владетел или пък да го засипваме с похвали. Той се справя, макар и половинчато с братовчед си Алексей Слав и брат си Стрез. Но все пак се оказва неподготвен за тежестта на българската корона.

Липсата на достатъчно легитимност към трона, води до гражданска война и раздробяване на българската територия от външни и вътрешни врагове.

Това в крайна сметка довежда до свалянето му от власт. След като последният ни могъщ владетел – Иван Асен II, потърсил правото си върху бащиния трон.

През 1211 г. цар Борил свиква църковен събор в Търново против богомилите, като за случая е издаден прочутият „Борилов синодик„. Тук той е главната фигура и показва, че има култура, образование и богословски познания, за да разгроми сам публично еретиците богомили.

На събора присъстват всички архиереи, свещеници и монаси, както и всички боляри и голямо множество от простолюдието. Председателства самият цар, облечен в най-тържествените си одежди и лично води разследването.

Цар Борил приканил водачите на богомилите да изложат учението си. Започва продължителен спор между добре образованият и просветен владетел и еретиците, който завършва с това, че възгледите им са оборени и отхвърлени.

Част от еретиците се връщат към официалната вяра, а онези, които отказват да сторят това, са прогонени от пределите на царството. По същото време в Западна Европа има засилени гонения срещу еретиците и всички дъщерни на богомилството общности, но за разлика от Борил, там ги изгарят на клада.

В човешкото отношение на българският цар срещу богомилите можем да търсим връзката със засилването на богомилство в Босна и Херцеговина, тъй като след прогонването им от България, там богомилството става доминираща религия.

Виждаме засилването на това учение и в Италия. Дори френските еретици с гордост се наричали българи по вяра, т.е., че следват българската богомилска вяра.

 „И заповяда да се свика събор. И като се събраха всички архиереи, свещеници и всички боляри, и голямо множество от останалия народ, и царят излезе със светлата си багреница и седна в една от големите тогава църкви.

И заповяда да доведат сеячите на безчестието, но не ги запрети отведнъж, ами ги хвана с голяма хитрост, като им каза да отхвърлят от себе си всякакъв страх и свободно да изложат хулното си учение.

Дълго царят им отвръщаха с мъдри въпроси от божествените писания, докато не разобличиха злословното им мъдруване. Онези стояха неми като риби и бяха напълно обзети от недоумение.

Така благочестивият цар ги видя окончателно посрамени и дявола паднал, а Христос възвеличаван,“ са казва в Бориловият синодик, който е един от най-важните извори за средновековното ни минало.