Цар Георги ІІ Тертер

Цар Георги ІІ Тертер е син на цар Тодор Светослав, внук на Георги І Тертер, роден около 1300 г. от първата жена на баща му Ефросина. Той наследява баща си на търновския престол през 1322 г. като законен наследник.

Още в началото на управлението си изпъква като решителен и умел владетел. Веднага се възползва от междуособиците в Цариград между стария император Андроник ІІ и неговия внук Андроник ІІІ и нахлува с войските си в Тракия.

С изненадващ удар през юли 1322 г. успява да превземе Пловдив и да го върне към своето царство, заедно с околните крепости.

За укрепването на своята власт в Пловдив, Георги ІІ Тертер поставя силен гарнизон от 1 000 алански конници и 2 000 тежко въоръжени пехотинци под командата на Иван Русина, началник на аланските вождове Итил и Темир.

През август 1322 г. Георги ІІ Тертер изпраща своята войска в Източна Тракия и превзема околните на Одрин крепости.

Пристигналите многобройни ромейски войски успяват да отблъснат българите и дори преследват армията на търновския цар в българска територия.

Според ромейските хронисти сражението е спечелено от василевса, като само падането на нощта спасила българите да се оттеглят без големи загуби.

След 30-дневно примирие войната е подновена. Андроник III нахлува в българската част на Тракия и се завръща с богата плячка.

През пролетта на следващата година до Цариград обаче стига новината, че младият български цар е починал.

Тъй като няма дори подозрения за насилствена смърт, се предполага, че Георги ІІ Тертер е умрял от сърдечен удар.

Краткото царуване на Георги ІІ Тертер го представя като способен и решителен владетел, който за наше съжаление не успява да разгърне напълно своите възможности.

Няма съмнение, че последният представител на Тертеровата династия е бил забележителна личност, но преждевременната му смърт лишава българите от даровит и способен владетел.

След смъртта на Георги ІІ Тертер , в Търново настанала анархия и битки за престола в продължение на няколко месеца. Накрая български цар става бдинският деспот Михаил III Шишман Асен.