Цар Ивайло

За разлика от сегашните българи, на които не им пречи да живеят и се радват на комфортното си положение на роби, винаги когато банди главорези колят, изнасилват, крадат и тероризират безконтролно населението и властта не поема отговорност за тяхната защита, нормалните хора взимат нещата в свои ръце – вместо да слушат обещания и мантри за евроатлантически ценности.

Татарските набези в Добруджа и Мизия стават хронични, от северозапад се засилва натиска на маджарите, Сърбия също не крие своите претенции към българските земи в Македония и Албания.

Никейската империя, успява да прогони латините и да възстанови Византия, като всичко това в крайна сметка довежда до загуба на ¾ от територията на България, завоювана от Калоян и Иван Асен II.

Всички тези фактори, наред със силното византийско лоби в Търново, подготвят почвата за въстанието на Ивайло през 1277 г., което чисто и просто си е гражданска война.

Въстанието на Ивайло

Съществуват различни интерпретации за произхода на Ивайло, като общо взето всеки историк залага на различна версия.

Ние не се тормозим от това дали е бил обикновен свинар, високопоставен военен или дори благородник, нито от теориите на марксистите за въстание на „народните маси“, колкото и уникално да е това за средновековна Европа.

Ивайло несъмнено е взел участие в сформирането на отряди и тяхното въоръжаване, които са организирали засади на пълчищата преминаващи Дунава. При тази инициатива срещу татарите, блесват командирските му качества.

Без много да се церемони, той се разправя с враговете на българския народ. Дейността му по организиране на бунта доказва, че е бил грамотен човек, с добри ораторски качества.

Ивайло често разказва сънищата си на простолюдието, където му се явява Бог, за да го напътства. Очевидно, „Божието провидение“ му помага да убеди селяните и да изгради въстаническата си армия.

Макар отрядът на признатият от Бога свинар, да е насочен срещу татарската хегемония в северна България, разрастването му скоро влиза в конфликт с царската власт.

Ивайло се изправя срещу монголо-татарите и разгромява няколко татарски дружини, което му носи още по-голяма известност.

За кратко време успява да прочисти страната от татарските банди и така все повече хора и области преминават на негова страна и го признават за цар.

Част от болярите обаче се затварят в крепостите и отказват да се противопоставят на законната власт, което дава повод на Ивайло да им отнеме имуществото.

Въстанието на Ивайло

Това кара Константин Тих Асен да тръгне срещу въстаника, но след като голяма част от войската му дезертира бива разбит, а самият той загива от меча на Ивайло.

Доста благородно или героично да посечеш инвалид, особено ако е цар. Въстанието се насочва към Търново без да среща съпротива и обсажда столицата.

Василевсът Михаил VIII Палеолог вижда възможност да се възползва от положението в България и решава да постави свое протеже на българският престол.

Той оженил сина на Мицо Асен за своята дъщеря Ирина Палеологина и го провъзгласява за цар на българите под името Иван Асен III.

Веднага щом болярският съвет и царица Мария научават това, се решават на брак с Ивайло. Така свинаря е пуснат в Търново и през пролетта на 1278 г. става законен български цар.

Въстанието на Ивайло

Междувременно татарите отново нахлуват в Добруджа и се налага новият цар да предприеме поход срещу тях. Той  обаче е принуден да се защитава в крепостта Дръстър. Обсадата продължава 3 месеца.

В Търново плъзва слух, че царят е убит от татарите и болярите избират за цар Иван Асен lll. Ивайло тръгва към столицата и разбива двете ромейски армии.

Изплашеният Иван Асен ІІІ, задигнал българската златна хазна и избягал в Цариград с жена си. Тогава болярския съвет избира за цар видния болярин Георги Тертер І и изпраща царица Мария в Цариград, където ражда дъщерята на Ивайло.

След тежки битки, българската армия предвождана от Георги Тертер І , разбива изтощените въстаници, а Ивайло е принуден да напусне страната.

Тогава се решава да поиска помощ от Златната орда на хан Ногай, за да превземе България. За същото при хана пристигнал и Иван Асен lll.

Татаринът обещал съдействието си ту на единия ту на другия, но на един пир пияният хан неочаквано посочил Ивайло и наредил да го посекат.

Ще се въздържим да коментираме и предателството на Ивайло спрямо България, след като търси татарската помощ, за да си върне короната в Търново.

Колкото и да е възхвалявано въстанието на свинския цар, крайният резултат е пълното разпокъсване на държавата. Точно тогава България губи Македония и повече никога не успява да си я върне. Същото се случва и с областите Белград и Браничево, които трайно остават в ръцете на сърбите.