След прогонването на сръбското протеже Иван Стефан през 1331 г болярите избират за цар на България ловешкия деспот Иван Александър – син на деспот Срацимир и племенник на покойния цар Михаил Шишман.

Потомъкът на Асеневци и Тертеровци е начело на България 40 години, което го прави втория най-дълго управлявал владетел след цар Петър.

Това е цяла епоха, във време когато целият Балкански полуостров преживява огромни сътресения. България е заплашвана не само от своите съседи, но и от западноевропейски завоеватели и османските турци.

В периода на управлението на цар Иван Александър изобилстват военните конфликти, но въпреки това, неговата интелигентност запазват България, като първостепенна сила в региона, а българската култура преживява нов период на подем.

След възкачването си на престола, Иван Александър бързо отмъстил за предателството на ромеите край Велбъжд. Повел войската си на юг и завладял Северна Тракия.

Андроник III не бил готов за война с българите, така че за кратко време завладял Загоре и южното Черноморие. Над крепостите Анхиало, Айтос, Ктения, Росокастро отново се развели български знамена.

След това Иван Александър решил да подобри отношенията си със сърбите и сключил мир с тях. През 1332 г. договорът бил скрепен с брак между новия сръбски владетел Стефан Душан и сестрата на българския цар – Елена Българска.

Цариград се раздирал от размирици, а армията на василевса се биела с турците в Мала Азия, но въпреки това през лятото на същата година, той успял да събере достатъчно войска, за да се отправи към България.

Войските на Андроник III лесно завзели крепостите южно от Стара планина и опустошили района, тъй като в същото време българският цар потушавал бунта на непокорните боляри край Видин.

Цар Иван Александър опитвал да преговаря с ромеите, но след като му отказали, решил да действа и за пет дни конницата му изминала 230 км, за да се изправи срещи византийците край Айтос.

Там започнал преговорите, очаквайки наемна татарска войска, а когато тя пристигнала, сражението започнало. След важната битка при Русокастро, българският владетел връща на България днешните земи по Южното Черноморие.

По-късно отвоюва редица крепости в Родопите, като победите му допринасят да се утвърди българският характер на спорните с ромеите области.

Мирният договор е скрепен с женитбата на престолонаследника Михаил Асен за дъщерята на василевса.

Но след смъртта на Андроник III в империята се разгоряла жестока битка за престола, която прераснала в гражданска война.

За да се възползва от нея, Иван Александър обещал подкрепа на императрица Ана Савойска срещу Йоан Кантакузин. Но въпреки дадената дума, не се намесил в конфликта за короната на василевса.

Той решил да съхрани армията си, за да има с какво да защити собствената си държава. Кантакузин обаче решава да действа като съвременен български политик и в битката си за власт вика за съюзници турците.

Изпраща Умур бей към българските владения в Добруджа. Това предизвиква българската подкрепа на Ана Савойска, която отстъпва на Иван Александър 9 крепости, между които Пловдив, Станимака и Кричим.

Кантакузин праща нови турски отряди срещу българите. На 07 юли 1345 г. в сражение срещу ромеи и турци загива родопският воевода Момчил – главния защитник на българите в района.

След битката при крепостта Перитор,  владенията в Родопите са загубени за Българското царство. Не малка вина за това носи и Иван Александър, защото оставил на произвола на съдбата българите от Тракия и Македония.

След като Йоан Кантакузин се възкачил на престола, все по-често като наемници на ромеите по българските земи се появявали турски войски.

Ударите на турците засягат пряко и ромеите, въпреки че Йоан Кантакузин ги довел като съюзници на Балканите.

Най-накрая новия василевс осъзнал какво е направил и потърсил начин да се отърве от „новите си слуги“, които вече се чувствали като господари в империята му.

За да спре нахлуването им от Мала Азия, през 1351 г. Кантакузин изпратил делегация в Търново, която молила българския цар за помощ.

Ромеите носят страшни вести за набезите на турците, чийто набези зачестяват с всяка година. Мощните ромейски крепости Никомедия и Никея са паднали в ръцете им и вече гледат към Тракия.

 Иван Александър обаче му отказал хладно антитурски съюз с думите:

„Нима не бе именно вашия василевс този, който доведе турските пълчища в земите ни? Нима не бе той този, който ги нае от собствената си хазна, за да му осигурят трона в Константинопол? Не бе ли той този, който ги използва за да унищожи владенията на храбрия Момчил в Родопите? А сега иска помощ от онези, срещу които насъска псетата си!“

През 1352 г. османските турци превземат Цимпе, а през 1354 г. крепостта Галиполи, в резултат на което Йоан Кантакузин абдикира и на престола се качва Йоан V Палеолог.

През периода 1349-1355 г. османските набези стигат чак до Средец, където в битките загиват синовете на Иван Александър – Михаил ІV Асен и Иван ІV Асен.

Едва след смъртта на сина си Михаил Асен царят разбрал, че само съюз с ромеите може да спре пълчищата от завоеватели, но за нови преговори било твърде късно. Тракия от богата житница се превърнала в бойно поле!

Войводата на Влашко – Иванко Бесараб, също се обявява за независим владетел и отцепва териториите на север от Дунава от България.

Иван Александър се развежда с Теодора, дъщерята на Иванко Бесараб, която му ражда Михаил Асен, Иван Срацимир и Иван Асен и се жени за търновската еврейка Сара, покръстена като Теодора II.

Нейният син Иван Шишман е определен за наследник на царството в Търново. Но за да не се лиши Иван Срацимир напълно от власт, през 1356 г. царят го поставил начело на Видинскто царство.

През 1364 г. Йоан V Палеолог отново превзема Месемврия и Анхиало. Иван Александър търси турска помощ, но се намесва граф Амедей VІ Савойски и отнема черноморските български градове в полза на Византия.

В Добруджа управлява самостоятелно деспот Добротица, когото самият цар Иван Александър дарява през 1369 г. с деспотска корона и крепостите  Варна, Емона, Козяк и Дръстър, заради помощта за прогонване на маджарите от Видин.

Поради феодалната разпокъсаност и борбите за надмощие отношенията между балканските държави стават все по-разединени.

През 1369 г. Мурад І завладява Одрин, а през 1370 г. Пловдив и Стара Загора. Така след смъртта на цар Иван Александър през 1371 г. турците са непосредствена заплаха за България.

Често царуването на цар Иван Александър е наричано втори златен век, заради подема на културата в царството. Останките от крепости също показват, че по негово нареждане се е отдавало важно значение на строителството.

Търново е бил не само столицата на държавата, която никой никога не е превземал със сила, но и културен център, дал на България книжовници, строители, художници, чийто малко оцелели творби впечатляват с майсторство.

Строителството на храмове е въпрос на чест за всеки цар, така че соченият за най-интелигентен след Симеон Велики – Иван Александър не прави изключение. През XIV век е построена патриаршеската катедрала “Св. Възнесение”.

По времето на Иван Александър са построени и богато украсени много манастири, а по-старите като Рилския и Бачковския са разширени. Появяват се и такива на труднодостъпни места – скални манастири.

Здраво укрепените Видин, София, Червен… са помогнали за успешната съпротивата на българите срещу османските турци, които успяват да ни превземат след десетки години и много жертви.

Българският новаторския подход в изкуството се появява доста години преди зората на европейския Ренесанс, но турското нашествие слага край на възхода в живописта, ценни произведения на известната търновска двуцветна керамика, златарството и дърворезбарството.

Някой историци може би с право упрекват Иван Александър, че през 1351 се е отказал от коалиция с Йоан Кантакузин срещу османците, тъй като това е смятано за определящо в развитието на нашата история.

Но тогава опасността от османските турци е била подценявана в цяла Европа. Точно като днешните политици, османските турци са били канени от ромеите да превземат регион, който от векове е неспасяемо раздиран от войни.