Цар Иван Асен III

Иван Асен III е първородният син на Мицо Асен и Мария Асенина, дъщеря на Иван Асен II. Семейството му се укрива в Мала Азия, където баща му получава имение след бягството си във Византия.

Той става известен в българската история, като византийско протеже, чрез което император Михаил VІІІ Палеолог се опитва да наложи влиянието си в България.

През 1277 г., Михаил VIII, който по това време е в Одрин узнава гражданската война в България и смъртта на българския цар Константин Тих Асен.

Опасявайки се от набиращия сила Ивайло, василевсът вижда удобен момент да се намеси в битката за трона в Търново. Той предлага на селския цар да му стане зет, но след отказа, започнал да търси нов кандидат за българския престол.

Михаил VIII Палеолог се сеща за издънката в Асеневия род Иван, който е син на Мицо. Хората му го довеждат в Одрин и той го жени за най-голямата си дъщеря Ирина Палеологина.

След обредът на „царската венчавка“, го провъзгласява за български цар под името Иван Асен III. Направил и всичко възможно да привлече на своя страна българската аристокрация.

Василевсът дарил щедро онези, които се съгласили, но тогава царица Мария научила за намеренията на ромеите и изпреварила събитията.

С подкрепата на елита предлага ръката си на Ивайло и селския вожд влиза с войските си в столицата, за да заеме престола.

Ромеите решават да действат с военна сила и подтикват съюзниците татари да нападнат отново от север България, а от юг тръгва голяма византийска армия, за да наложи на престола императорския зет Иван Асен ІІІ.

Въпреки че Ивайло съумява да разгроми армиите на ромеите, той е обсаден за три месеца в Дръстър от татарските им съюзници. Възползвайки се от обстановката, те обсаждат българската столица.

Търновското болярство приема за истина слуха за смъртта на Ивайло и признават Иван Асен III за новия законен владетел на България.

За да затвърди позицията си на престола, Иван Асен III омъжва сестра си Кера Мария за най-видния Търновски благородник Георги Тертер, василевсът пък му предлага титлата деспот.

За да се обвърже по-тясно с новия владетел, Георги Тертер трябвало да се раздели със съпругата си, изпращайки я, заедно със сина си Теодор Светослав в Цариград.

Въпреки всичко, така нареченият цар не успява да се сдобие с одобрение от българския елит. Положението на Иван Асен III се влошило, когато пред Търново се появил Ивайло с армията си.

Той с лекота разбил двете ромейски войски, изпратени на помощ на протежето от Михаил VIII Палеолог, така царската двойка решава да се спасява с бягство.

Заедно с Ирина Палеологина тайно напускат столицата, вземайки със себе си българските скъпоценности и дворцовата съкровищница.

Крадците достигат до Несебър, откъдето отплават за Цариград, където разяреният Михаил VIII дълго време отказва да ги приеме, заради жалката им постъпка.

На българското болярство му писнало да гледа некадърници на престола, за които е невъзможно да управляват държавата, дори с помощта на Византия, затова издигнат и изберат първия военачалник в царството Георги I Тертер за цар на България.

Той върнал на ромеите втората си съпруга, сестрата на Иван Асен – Кера Мария, срещу своята първа жена и сина си Теодор Светослав.

Не след дълго става известно, че Ивайло е отишъл при съюзника на Византия хан Ногай да търси помощ, за да превземе България, със същата цел там бива изпратен и Иван Асен ІІІ.

При татарите става свидетел на смъртта на Ивайло и не само не получава желаната подкрепа, а едва се спасява. Живота на крадеца цар е спасен благодарение на ромейската принцеса Ефросина, която е жената на хана.

До края на живота си Иван Асен ІІІ остава в бащиното си имение в Мала Азия и умира през 1303 г. далеч от България и уважението на българите.

 Византийското протеже, ще остане в българската история като некадърен цар и предател спрямо собствения си народ. А със славата си на крадец на царското съкровище, далеч надминал дори баща си Мицо.