Цар Иван Срацимир

Цар Иван Срацимир е вторият син на Иван Александър от първия му брак с Теодора, дъщерята на великия влашки войвода Иванко Басараб.

Цар Иван Александър има петима синове и три дъщери от два брака, но освен престолонаследникът Михаил Асен, той обявява макар и почетно за цар и братята му Иван Срацимир и Иван Асен ІV, което поражда известно съперничество.

През 1345 г. той изпраща първата си жена в манастир и се жени за красива еврейка, която е покръстена с името Теодора ІІ.

След смъртта на престолонаследникът Михаил Асен през 1355 г, под нейно влияние за престолонаследник е обявен Иван Шишман, докато Иван Срацимир е обявен за владетел на Видин.

Така Иван Срацимир, след като в началото е в сянката на по-големия си брат Михаил Асен, отново остава втори избор за български престолонаследник.

След като получава за управление Видинска област, разширява и укрепва крепостта край Белоградчик. Втората в царството му по големина и значение след Видинската, така че издига две преградни стени от югоизток и северозапад и настанява в него военен гарнизон.

През 1356 г. той се самообявява за видински цар, а Иван Александър е принуден да приеме мълчаливо този факт.

Иван Срацимир се жени за дъщерята на влашкия воевода Николае Александру Басараб – Анна, сближава се с власите и почти прекъсва връзките си с Търново.

През 1365 г. обаче, маджарският крал Людвик І Анжуйски си присвоил титлата цар на България и му поставя ултиматум да се признае за негов васал. Българският владетел отказва и след едномесечна обсада на 30 май градът е превзет.

Цялото царско семейство е пленено и заточено в крепостта Химник – Хърватско, където е подложено на унижения и е принудено да приеме католицизма.

България при цар Иван Шишман и цар Иван Страцимир

Тъй като през 1366/67 г. Иван Александър трябва да се справя с атаката на западните рицари на Амедей Савойски по българското черноморско крайбрежие, не успява да му помогне.

Но през 1368 г. Иван Александър се коалира се влашкия владетел Владислав Влайку и деспот Добротица, за да прогонят маджарите от Видин през 1369 г.

Връща от заточение и Иван Срацимир, който отново заема престола. Но двете му дъщери остават в унгарския кралски двор. През 1374 г. едната от тях – Доротея се омъжва за босненския владетел Твърдко.

През 1371 г. Иван Шишман застава начело на България, като двамата братя донякъде имат толерантни отношения.

През 1381 г. обаче, Иван Срацимир отделя  Видинската митрополия от Търновската патриаршия и я подчинява на Цариградската, само и само да изтъкне своята пълна независимост от Търново.

Докато турската заплаха е далече от Видин, Иван Срацимир не се намесва и не подпомага брат си по никакъв начин във войните с турците.

През 1388 г. Али паша завладява територии в Северна България и след като Иван Шишман понася главните удари, Иван Срацимир е принуден да се признае за турски васал и да пусне във Видин турски гарнизон.

Дори през 1393 г., когато турците обсаждат и превземат Търново, така нареченият цар от Видин не помага на брат си и българите.

Дори след смъртта на Иван Шишман изпраща делегация при турския управител на Търново, водена от престолонаследника Константин II и видинския митрополит, за да преговаря за правото на Видинската митрополия над Търново.

През лятото на 1396 г. крал Сигизмунд организира кръстоносен поход срещу турците. Събира 60-хилядна армия от маджари, чехи, поляци, французи, германци и англичани.

Но западните християни нямат ясна представа за османската мощ, смятайки похода си за въоръжена „екскурзия“ против примитивен и слаб противник.

Кръстоносците преминават Дунав при Железни врата, откъдето започва територията на Видинското царство и започват да извършат зверства срещу православните българи.

Превземането на Видин вероятно става не без помощта на местните българи. Цар Иван Срацимир е заставен да плати контрибуция – много злато и бисери, а във Видин е оставен унгарски гарнизон.

След като освободили Видин, кръстоносците, подпомагани от българското население, превзели и Оряхово. Но на 25.09.1396 г. при Никопол османската войска, водена от Баязид, успяла да спре християнската армия.

Крал Сигизмунд проявява малудошие, побягвайки с една галера по Дунава. Победата на Баязид е белязана с масовото избиване на голяма част от пленниците, като са пощадени главно знатните лица срещу откуп.

Никополската катастрофа охлажда гаснещата и без това кръстоносна идея, а Западна Европа за първи път получава реална представа за османската заплаха.

След разгрома на християнските войни, никой не можел да помогне на българският владетел.

Султан Баязид се отправя към Видин, а Иван Срацимир го посреща пред стените на града. Той е окован във вериги и заточен в тъмница в Бурса. Градът е превзет, а царските съкровища са заграбени.

Иван Страцимир е удушен в тъмницата по заповед на султана през 1397 г. Но тава не е краят на българската държавност.

Видинското царство е запазило васалното си положение към султана до смъртта на сина му – цар Константин II Асен през 1422 г.

Очевидно неудовлетворен от амбицията да стане наследник на своя баща, Иван Срацимир през цялото си управление отхвърлял всички опити на брат си Иван Шишман за помирение, дори опасността за гибелта на България не успява да го накара.

По този начин, Иван Страцимир не само улеснил, но и ускорил до голяма степен завладяването на родината ни от османските нашественици.

За радост на българите, Константин ІІ Асен, който го наследява, знае как се отстояват българските територии, духовните и материални ценности на държавата и народа, който водил нерадостен живот под сянката на ятагана.