В края на управлението на цар Иван Александър, България била разделена на три. Не по-различно било положението и при съседите. На Балканския полуостров съществували почти 40 подобни държавици, враждуващи помежду си.

Непрекъснатите дразги за територии и власт, са добре използвани от турците. След като техните войски били наети от ромеите, си дават сметка, че лесно ще превземат, каращите се помежду си християнски държави.

В Цариград така и не осъзнали голямата опасност от съюзяване с турците и на практика им подарили империята си и Балканите.

Цар Иван Шишман е най-големият син на цар Иван Александър от втория му брак с Теодора II. Още в началото на управлението си, Иван Александър обявил за престолонаследник първородния си син Михаил Асен от първия си брак с влашката принцеса Теодора – дъщеря на Иванко Бесараб.

Но след раждането на Иван Шишман, престолонаследникът Михаил Асен загинал в сражение с турците през 1354/55 г.

За престолонаследник следвало да се обяви Иван Срацимир – вторият син на Иван Александър от първия брак, но като компромисен вариант Срацимир бил коронясан за цар и самостоятелен владетел на Видинското царство.

Иван Шишман бил обявен за престолонаследник и съуправител на баща си. Така веднага след смъртта на Иван Александър през 1371 г., той поема българската корона на двадесет години.

Чели сме много митове за прословутата ненавист между двамата братя, но от Рилската грамота става ясно, че поне  Иван Шишман е бил лоялен към Иван Страцимир, след като е посочен за един от наследниците му на трона.

Още през 1364 г. османските турци завладели Пловдив и Стара Загора. Но на 26 септември 1371 г., само няколко месеца след възцаряването на Иван Шишман станала прочутата битка при Черномен, в която обединените християнски сили претърпели истински погром от войските на емир Мурад I.

Тази победа направила турците господари на Балканския полуостров и вече нищо не било в състояние да ги спре. За да запазят властта си болярите в Македония предавали крепостите си доброволно и се подчинили на османците.

Един от тях бил известният Крал Марко, син на Вълкашин. Паднали и родопските крепости Цепина и Станимъка, което накарало Мурад да погледне към владенията на Иван Шишман.

Българският владетел не виждал помощ от никъде и също се решил на мирни преговори. Направил компромис в името на България, като се признал се за турски васал, обещавайки им войски.

Унижението обаче не приключило с това. По настояване на емир Мурад, Иван Шишман трябвало да даде прочутата с красотата си сестра – Кера Тамара за жена на емира.

По настояване на принцеса Кера Тамара, османците връщат някои градове отново под властта на Иван Шишман. На нея се дължало и близо десетгодишното примирие с турците.

До края на живота си тя запазва християнската си вяра, а постъпката и се признава като саможертва в името на България.

В началото на 80-те години, нашествениците отново нахлули в земите на Търновския цар. През Костенец и Ихтиман войските на Лала Шахин стигнали до София и обсадили града.

Софийската крепост се брани героично под командата на воеводата бан Янука. Но след продължителна обсада през 1385 г. е  завладяна, което открива пътя на турците към Сърбия.

Участието на цар Иван Шишман в битките в Софийското поле е възпято в народните песни. А преданията от софийската битка са, че точно там намират смъртта си престолонаследникът Михаил Асен и по-малкия царски брат Иван Асен V.

Успоредно с тези събития, Иван Шишман е ангажиран във война с влашкия владетел Дан I, когото побеждава и убива. Негов наследник става Мирчо Стари І.

По същото време турците настъпват на запад и превземат Пирот и Ниш. Срещу османското настъпление е организирана коалиция от сръбския крал Лазар и босненския крал Твърдко.

Към тях се присъединява и цар Иван Шишман, но не успява да изпрати войска навреме. През 1387 г. при гр. Плочник, турците претърпяват първото си голямо поражение, тъй като българският цар им дава невярна информация.

Това ядосва емир Мурад I, който насочва своите удари срещу България, тъй като Иван Шишман го излъгал, нарушил васалитета за пореден път и отказал да изпрати войска в помощ на османците.

Наказателната акция оглавил великият везир Али паша. През 1388 г. начело на 30 000 армия той се отправил на север и през Айтос, Овеч, Шумен, Мадара и Тутракан и Провадия проникнал дълбоко в българските земи.

При липсата на каквато и да била външна помощ, Иван Шишман поискал лична среща с емира, където или е успял да убеди Мурад I във вярност, или просто турците не са разполагали с достатъчно военна сила в момента, за да ликвидират окончателно Търновското царство.

В предвид на подготвения поход срещу сърбите, Мурад I се задоволил с обещанията на Иван Шишман да му предаде най-укрепения и многолюден град на брега на Дунав – Силистра.

На Али паша, който бил изтеглил войските си от България, било заповядано да настъпи на север и да настани в Силистра турски гарнизон. Но за огромно учудване на турците, българският цар отказал да предаде града.

Вероятни причини за решението на българският цар, са обещания за помощ от Влашко, Унгария и Добруджанското княжество на деспот Иванко, тъй като настаняването на турски гарнизон в Силистра, вещае опасност и за тях.

Завоевателят обсажда Никопол, отбраняван от самия цар, който след продължителна обсада иска мир. Турците отново му предлагат да предаде Силистра, но той отказва.

Следват нови атаки на османците. След като помощ така и не пристига, накрая  Иван Шишман е принуден да отстъпи Силистра, за да запази Никопол.

Този поход на Али паша в Североизточна България стеснява силно българските територии. Добруджанското деспотство запазва само своята столица Калиакра и Варна, а видинския  цар Иван Срацимир е принуден да признае своя васалитет пред султана.

На 15 юни 1389 г., обединените сили на сърби и босненци, подкрепяни от български войски, били разбити от османците на Косово поле, но емир Мурад I загинал в битката.

Под водачеството на сина му Баязид,  който му ражда Кера Тамара, сърбите са принудени да признаят васална зависимост.

След отслабване армията на турския султан при битката за Косово поле, през 1390/1 г. Иван Шишман и Мирчо Стари І, се опитват да изтласкат османските палчища и достигат до Карнобат, но след поредица походи, турците си връщат териториите.

През 1392 г. османците проникват в Южна Унгария и я опустошават, обаче крал Сигизмунд нанася контраудар и ги разбива.

Тази победа насърчава Иван Шишман да отхвърли васалитета към султана и да потърси съюз с крал Сигизмунд за обща борба със завоевателя.

Като научава за преговорите на българския цар с унгарците, султан Баязид решава да го накаже. През пролетта на 1393 г. набрал огромна войска от Мала Азия и Балканите и обсажда Търново.

През това време цар Иван Шишман се намира в Никопол във връзка с преговорите с Унгария, от която очаква военна помощ. Отсъствието му от столицата обаче, до голяма степен предрешило съдбата на Търново.

Обсадата на българската столица продължава три месеца без успех. Накрая турците проникнат през една от портите на Царевец. Както пише Цамблак, Търново пада в ръцете на турците, ”след като грехът надделя”, което е потвърждение за предателство.

Превземането става на 17 юли 1393 г. Населението на българската столица е подложено на жесток терор. Турците изнасилвали, безчинствали, осквернили църквите.

Изклали 110 семейства на видни боляри, а останалите знатни българи изселили в Мала Азия. Търговският патриарх Евтимий бил заточен в Бачковския манастир.

През същата година султан Баязид организира Конгрес на васалите в Сяр, като единствените балкански владетели, отказали да се явят са синовете на цар Иван Александър.

Опитите им за сближаване с Унгария, както и отказът да изпълняват васалните си задължения, довеждат до похода му през 1395 г., завършил с превземането на Никопол и смъртта на цар Иван Шишман.

При завръщането си от прочутата битка при Ровине във Влашко, където султанът – син на Кера Тамара е разбит.

Баязид решил да сложи край на непокорният си чичо Иван Шишман. Завладял Никопол и обезглавил българският цар на 3 юни 1395 г.

Сред причините предизвикали гнева на Баязид, вероятно и този път трябва да търсим във връзките му с маджарския владетел, който подготвял кръстоносен поход срещу турците.

Така търновското царство престанало да съществува. Добруджанското десподство също е напълно завладяно от турците.

По-късни източници говорят за съвместни действия във Визнтия на цар Иван Шишман и крал Марко, непосредствено след битката при Черномен, тъй като след този поход започва да се титулува: „цар на всички българи и гърци“.

А надписите в Бориловия синодик: „На Семир, Йончо, Добромир, Иваншо и десетките други български воеводи, които проявиха мъжество против безбожните турци и проляха кръвта си за православната и истинска вяра, вечна памет“ доказват, че българският владетел е оказал значителна съпротива на нашествениците.

Историческите сведения за тези събития са противоречиви, но народните предания и легенди разкриват истината, че българите, предвождани от цар Иван Шишман защитават храбро и героично своята земя дълги години.

България погинала със слава и чест, която заслужено се приписва на Иван Шишман. Народът не случайно възпява в песни героичните му битки.

Името на цар Иван Шишман остава като знаме за борците за национално освобождение цели пет века след смъртта му, тъй като отстоява българската независимост от първия, до последния си ден на престола.

За разлика от управляващите родината ми през последните 30 г., които насилствено и целенасочено потурчват народа, докато го залъгват с разни евроатлантически ценности. А всеки несъгласен с режима или затриването на България, се малтретира или прогонва в чужбина.

За личния живот на цар Иван Шишман се знае, че е бил женен за Мария, дъщеря на търновски болярин, а след смъртта и за дъщерята на княз Лазар.

От двата си брака българският цар има четирима синове, но са известни само Александър и Фружин, както и дъщеря му Кераца.

На големият царски син, който  носи името на дядо си – Александър, се оказало че му липсва смелостта и веднага приел исляма под името Искендер. Той прекарал остатъка от живота си като управител на турска провинция в Мала Азия.

Фружин Асен, поел доброволно тежкия кръст на изгнаничеството и останал до края на живота си непримирим борец против османските турци.