Личности
Турско Робство
Цар Коломан II Асен е първи братовчед на цар Михаил ІІ Асен, син на севастократор Александър – братът на Иван Асен ІІ.
Българското болярство се настроило против Михаил II Асен, заради сключения позорен Регенски мир с Никейската империя на Теодор ІІ Ласкарис, според който страната губи голяма част от Тракия, Македония и Родопите.
Начело на недоволните застанал Коломан, нещо напълно естествено, тъй като е единственият наследник на Асеневци по мъжка линия. Така се стига до организирането и убийството му.
Използван е удобният случай по време на лов, където Михайл ІІ е тежко ранен и скоро умира от раните си.
След като е коронясан Коломан II Асен през 1256 г. за цар на България, се жени за овдовялата царица, за да легитимира властта си.
С това обаче си спечелва за противник баща и Ростислав Михайлович. Срещу неукрепналата власт на Коломан ІІ Асен, се надигат и други силни противници, претенденти за престола или привърженици на убития му братовчед.
Бащата на царицата тръгва с армията си към Търново, под предлога да защити честта на своята дъщеря, но главната му идея е да се възкачи на българския престол.
Осъзнал, че не разполага с достатъчно възможности да укрепи положението си и видял настроенията сред елита, още преди князът да стигне до столицата, Коломан ІІ напуска Търново.
Пред стените на Търново били прекършени амбициите на обладаният от намерението да заграби българската корона Ростислав Михайлович.
Болярите го прогонват и трябвало да се задоволи с отвеждането на дъщеря си, която е внучка на унгарския крал.
На връщане от България, руският княз окупирал северозападни български земи, заедно с Видин и се провъзгласил за император на българите.
Коломан ІІ е убит е при неизяснени обстоятелства, след няколко месечното си управление, а името му попада в дългия списък от политически убийства сред наследниците на Асеневци.
Веднага след това за български цар се провъзгласил Мицо, който бил женен за една от дъщерите на покойния Иван Асен, но болярите отказали да го признаят за български владетел.
