Личности
Турско Робство
Цар Константин II Асен е син на Иван Срацимир от брака му с влашката принцеса Анна Басараб, дъщеря на великият влашки воевода Николаe Александър и бива коронясан за съвладетел още в младежките си години.
В писмо на Сигизмунд Люксембургски до бургундския херцог Филип, Константин II Асен е наречен ”прославеният император на България”.
В много документи, България се споменава като за отделна държава със свой владетел наред с другите балкански васални кралства и княжества.
Това оборва налаганото твърдение, за окончателното падане на Българските земи под османска власт през 1396 г., след превземането на Видин.
Данни за окончателно превръщане на Видин в турски санджак, се споменава в официалсни документи чак през 1430 г.
След битката при Анкара през 1402 г., където султан Баязид е пленен от императора на монголите Тамерлан и загива, неговите наследници Сюлейман, Муса и Мехмед І започват борба за престола.
Това леко отслабва османската държава и маджарският крал Сигизмунд, веднага се възползва организирайки християнска коалиция за война с турците през 1404 г. В коалицията влизат сръбския крал Стефан Лазаревич и трансилванския воевода Мирчо Стари.
След битката при Анкара, „прославеният император на България“ – Константин II Асен също се включва, за да подкрепи своя братовчед Фружин, в опитите му да отвоюва бащините си земи.
Въстанието на царските синове Константин и Фружин
През 1406 г. обединените християнски войски разбиват османците и завладяват Силистра. В българските земи избухва въстание, известно като въстанието на царските синове Константин и Фружин.
Най-широк размах въстанието придобива през 1408 г., когато почти се възстановява българската държава. Но срещу въстаналите българи насочва войските си Сюлейман и нанася удар на Фружин в при Пирот.
В продължилата през 1409 г. битка за престола между тримата братя султани, българите застават на страната на Муса, който им обещава подкрепа.
Водят се ожесточени сражения, в които участват българи, сърби и власи. Муса Кеседжия убива Сюлейман и се обявява за османски владетел. След това скъсва съюза с християните и подлага на невиждан терор българските земи.
През 1410 г. Константин ІІ Асен води неравна битка с Муса Кеседжия, но Видинското царство не е унищожено.
Владетелите на България, Сърбия и император Мануил II Палеолог подкрепят третия брат от претендентите за турския престол – Мехмед І срещу „Кеседжията“.
През 1413 г. Мехмед І побеждава Муса и сключва мир със своите съседи и Цар Константин II Асен.
Но през 1422 г., новият султан Мурад ІІ, предприема настъпление срещу християнските на Балканите.
Въстанието на Константин и Фружин
Фируз бей е изпратен голяма войска във Влашко. Тогава най-вероятно е ликвидирана и българската власт във Видин, а Константин ІІ е принуден да бяга в Унгария.
След засилването на натиска към Влашко, крал Сигизмунд анексира Турну Северин, като поставя областта под управлението на Пипо Спано.
Енергичният флорентинец – „Филип Маджарин“ укрепява границата, като ремонтира и строи крепости, срещу подновените турски набези в района на Тимишоара.
Както съобщава Константин Костенечки, на 17 септември 1422 г. в Белград умира Цар Константин II Асен. Смъртта на „императора на българите“ Константин е отбелязана и в сръбския Бранковичев летопис.
Същата година е отбелязана в Руския хронограф, а в Боянския, Погановския и Зографския помениците за българските царе и царици завършват с Константин и Фружин или само с Константин Асен цар.
Не се знае да е имал наследници, така че като негов приемник тогавашните българи са възприемали братовчед му Фружин. Те са героите на тази епоха, водили борбата за свободата на своя народ.
С кончината му реално се слага краят на средновековната българска държавност. Константин II Асен и Фружин, са най-ярките личности в залеза на средновековна България.
