Цар Константин Tих Асен

Тъй като Коломан II бил последният представител на Асеневци по мъжка линия, смъртта му довежда до битки между различни претенденти за българската корона.

За цар се провъзгласил боляринът Мицо който бил женен за дъщерята на Иван Асен II. Търновските аристократи обаче подкрепят управителя на Скопската област Константин Тих.

Константин е син на български скопски болярин с името Тихомир. По майчина линия Константин е внук на великия жупан на Велико княжество Сърбия Стефан Неманя и съпругата му Ана Неманя. Но и двамата независимо един от друг са преки потомци на Комитопулите.

Той се жени за принцеса Ирина, внучката на Иван Асен ІІ и дъщеря на никейския император Теодор ІІ Ласкарис, като приема фамилното име Асен.

Въпреки, че Константин Тих Асен е един от най-силните боляри в България, се справя трудно с Мицо и политическата обстановка в страната.

След няколкогодишна гражданска война, Мицо бяга във Византия, като предава на ромеите Месемврия и Анахиало, за което получава имение в Троя, където продължава охолния си живот.

През 1259 г. от северозапад нахлуват маджарите. Българският цар предприема контраудар и превзема Трансилвания. В отговор на това маджарският магистър Лаврентий отблъсква българите и избесва стотици пленници край Дунава.

Маджарите предприемат и нов поход, като превземат Видин и Лом. Константин Тих-Асен успява да прогони нашествениците с помощта на руския княз Яков Светослав, което бива упълномощен като автономен управник във Видин.

В началото на 60-те години обаче, Константин Тих паднал по време на лов и си счупил крака. След случилото се нещастие. Състоянието му постепенно се влошавало и се превърнал в бледо копие на силният мъж, с който българите се гордеели.

Цар Константин Tих Асен и царица Ирина, худ. Ант. Митов

Изпаднал под влияние на ромейската си съпруга, която се грижила повече за интересите на своето семейство в Цариград, отколкото за просперитета на „варварска“ България.

През 1261 г. Михаил VІІІ Палеолог превзема Константинопол и се обявява за император на възстановената Византийска империя. Той отстранява от власт и ослепява малолетния никейски император Йоан ІV Ласкарис.

Българската царица Ирина веднага подтиква Константин Тих Асен да отмъсти за нейния брат Йоан ІV и българите предприемат поход на югозапад, като присъединяват Македония.

В отговор на това, срещу България е изпратен пълководец Михаил Глава, който успява да възвърне на ромеите почти цяла Тракия.

Българският цар търси помощта на татарския хан Берке и през 1264 г. предприема настъпление срещу ромеите. Константин Тих Асен се придвижва качен на колесница, тъй като е неспособен да язди.

С изненадващата атака, бил освободен селджукския султан Изедин, който се намирал в градчето Енос. Византийският император едва се спасява от атаката на татарска войска от Златната орда.

Султан Изедин е предаден на Константин Тих, но сравнително успешният завършек на похода не подобрява българското положение в териториално и политическо отношение.

През 1268 г. неочаквано умира царица Ирина, което отваря удобен повод пред българският цар да подобри отношенията си с Михаил VIII Палеолог.

Той също потърсил сближение с Константин Тих Асен, като му предложил да се ожени за неговата племенница Мария. За зестра обещал да върне на България Месемврия и Анхиало.

Предложението изглеждало съблазнително и Константин приема брака с Мария Палеологина Кантакузина. Новата царица пристигнала в Търново, но василевсът забравил за връщането на Месемврия и Анхиало.

Михаил Палеолог заявил, че ще върне ромейските градове под българска власт, когато царското семейство се сдобие със син. Обещанията му не се състояли и когато през 1270 г. се родил сина му Михаил.

Това влошило отношенията между българският владетел и василевса и означавало, че териториалният спор, трябва да се решава със силата на оръжието. За война настоявала дори царица Мария.

Политическата обстановка също била в полза на България, тъй като неаполитанския крал Карло I Анжио бил обявен за наследник на изгонения от Цариград латински император и кроял планова за възстановяването на латинската империя.

Константин Тих Асен влиза в коалицията срещу Михаил Палеолог. Всичко вещаело бърз успех, но противниците на василевса се радвали напразно, защото походът се провалил.

С цената на големи дарове и обещания Михаил VIII Палеолог успял да спечели татарите за свои съюзници.

Той жени незаконната си дъщеря Ефросина за хан Ногай от Златната орда и тласнал татарите да нахлуят в България през 1274 г., Така те се превърнали в страшна заплаха за държавата ни.

България след цар Константин Tих Асен, карта istoria.bg

През следващите години набезите на дивашките пълчища зачестяват и  опустошават напълно страната. Частично обездвиженият български цар се справя трудно и царицата Мария се разпорежда с властта, както коронясва техния син Михаил II Асен за съцар.

Изглежда Мария се е притеснявала, че царските права на престолонаследника могат да бъдат оспорени от синовете на Константин Тих Асен от първия му брак, макар да са изпратени на заточение в Никея.

Царица Мария с гръцко коварство се справяла с всеки опит за съпротива в страната. Създаващият и проблеми деспот Яков Светослав бил прилъган да посети Търново по предлог, че ще го осиновен.

Яков Светослав повярвал, че ще стане вторият човек в България, но след като актът на „осиновяването“ приключил и радостния деспот се завърнал във владенията си, починал от отровата на новата си „майка“.

Царицата се обградила със свои хора и един след друг премахнала верните служители на българския цар. Татарските нашествия, отслабената власт на Константин Тих Асен и неговата парична реформа, довеждат народа до глад и недоволство.

През 1277 г. в Българското царство избухва голямо селско въстание. Ивайло става предводител на недоволните, които се стичат в отрядите му, а областите една след друга признавали неговата власт.

Напуснат от привържениците си, Константин Тих Асен станал ням свидетел на случващото се в държавата му. Но все пак бил запазил частица от духът, който някога го извел па българския престол.

Макар и болен, якнал колесницата си и с малката си армия се изправил срещу метежника Ивайло. Още в първото сражение обаче бил посечен от меча на Ивайло, което слага край на безличното му управление.