Цар Михаил III Шишман

Михаил Шишман е син на деспот Шишман I, а майка му е внучка на Иван Асен ІІ. Той е роден около 1280 г., а в края на столетието баща му го жени за Ана Неда – дъщеря на сръбския крал Стефан Милутин за заздравяване на добросъседските отношения.

След смъртта на баща му към 1308 г., господарят на Видин Михаил, е смятан за един от най-силните балкански владетели. Получил деспотската си титла от българския цар Теодор Светослав, който е вуйчо на жена му Ана Неда и негов втори братовчед.

След смъртта на Георги ІІ Тертер, през 1322 г. болярите проявили неочаквана политическа прозорливост и обявили за цар на България Михаил ІІІ Шишман ,който прибавя към името си и Асен, за да изтъкне кръвната си връзка с Асеневци.

За търновския престол има и други кандидати, които обаче отпадат, поради близките си връзки с ромеите. Аристокрацията сметнала, че единствено Михаил Шишман бил в състояние да обедини страната.

Още при вестта за смъртта на младия Георги ІІ Тертер, редица градове признали властта на василевса, надвиснала опасност и над българските граници. Най-малкия брат на Смилец – Войсил, подпомаган от ромеите подчинил Средногорието.

Така когато Михаил ІІІ Шишман сяда на престола, България е загубила всичките си владения на юг от Балкана. Той веднага започнал да отвоюва българските градове.

През пролетта на 1323 г. настъпва с войските си в Тракия, която се владеела от ромеите и Войсил. Михаил Шишман избрал за цел на похода си земите на Югоизточна Тракия, където градовете един след друг признавали неговата власт.

Обсадата на Пловдив при Михаил III Шишман

В опит да спре настъплението на българския цар по долината на Марица, василевс Андроник ІІІ лично подлага на обсада Пловдив. Но въпреки продължителните му 4-месечни опити, българският гарнизон успял да отблъсне атаките.

Не помогнала и неговата нова обсадна машина. Тя била на пет етажа и побирала 100 войника, с която ромеите се надявали да всеят паника сред българските войски защитавайки крепостта.

Разтревожен от неуспеха си, Андроник III снел обсадата на Пловдив и тръгнал да помага на заплашените от Михаил ІІІ Шишман градове. В похода трябвало да вземе участие и Войсил, но българският ренегат не пристигнал на време.

Василевсът разбрал, че няма как да победи българските войски и се завърнал безславно в Цариград примирявайки се, че е загубил градовете от Югоизточна Тракия.

Благодарение на щастлива случайност обаче, неговият стратег Георги Вриений успял изненадващо да превземе Пловдив. Това не отказало Михаил ІІІ Шишман от плановете му да ликвидира ромейската власт в Тракия.

Той притиснал здраво Войсил и обсадил крепостите, които го признавали за владетел и за една година превзел всичките пет, въпреки ромейската помощ. Войсил бил принуден да бяга в Цариград.

В това време Сърбите вече започнали да се мислят за световна сила и да навлизат в югозаподните български земи. Така Михаил ІІІ Шишман разтрогнал брака си със сръбкинята Ана Неда и приел предложението на Андроник III за мир.

Решено било границата между двете държави да минава по линията Пловдив – Черномен – Созопол. А мирният договор между ромеи и българи бил скрепен с брак между българският владетел и царица Теодора, сестра на василевса и вдовица на цар Тодор Светослав.

Първородния му син Стефан с братята си Шишман II, Михаил, Людовик и Ана Неда напуснали Търново и били заточени в манастир. Управлението на Видинското деспотство, Михаил ІІІ Шишман поверява на брат си Белаур.

Това влошило още повече българо-сръбските отношения. Сърбите били недоволни не само от развода, но и от подкрепата на Михаил Шишман към претендента за сръбския престол Владислав.

През пролетта на 1324 г. крал Урош III пратил делегация в Търново, която трябвало да вмени на българския владетел да прекъсне помощта си за Владислав.

Последвали три мирни години, но в началото на 1327 г. България била въвлечена в конфликта между Андроник II и Андроник III.

Старият император спечелил на своя страна сръбския крал, а Андроник III своевременно се погрижил да затвърди връзките си с Михаил ІІІ Шишман. Постигнато било и споразумение за взаимна военна помощ срещу враговете.

След договора с българският владетел, Андроник III успял бързо да подчини цяла Македония и Солун. Тези успехи преориентирали политиката на Михаил Шишман и той започнал преговори със стария император.

Андроник II се задължавал да отстъпи на българите всички погранични земи и да заплати огромна сума със злато, в замяна на българската военна помощ, срещу младия император.

Когато Андроник III узнал за придвижването на българските войски, побързал да предупреди дядо си за опасността, като го заклевал да не допуска в никакъв случай въоръжени българи в двореца.

Същевременно младият василевс изпратил делегация до Михаил Шишман, като го заплашил с война ако не спазва договорите и да оттегли войските си от Цариград.

След оттеглянето на българите, Андроник III завладял Константинопол, свалил дядо си от престола и се провъзгласил за едноличен владетел.

През 1329 г. двамата владетели сключват „вечният съюз“ и договор за съвместна война срещу Сърбия. В началото на 1330 г. Михаил III Шишман привлякъл за съюзници влашкия войвода Иванко Басараб, владетелите на Молдавия и Черна Татария.

Битката при Велбъжд на Цар Михаил III Шишман

Пръв потеглил срещу сърбите император Андроник III и съсредоточил войските си около Битоля. Цар Михаил III Шишман потеглил с 12 000 войска на 19 юни. Към тях се присъединили и 3000 татари, власи и руси.

Стигнал в околностите на Велбъжд, където спрял, за да изчака, според уговорката, своите ромейски съюзници. Крал Стефан Дечански разположил войските си в близост до българите.

Там вечерта сръбския крал започнал преговори, не защото желаел мир, а просто изчаквал пристигането на още войска командувана от сина му Стефан Душан.

Стигнало се до споразумение за еднодневно примирие. След пристигането на закъснелите сръбски части и отряд от 1000 тежковъоръжени каталунски наемници, сръбската армия достигала 15 000 човека.

На 28 юли 1330 г. през нощта сръбският престолонаследник Стефан Душан нарушава дадената дума за примирие и атакува изненадващо лагера на Михаил Шишман.

Опита на българският владетел да организира ефикасна съпротива е неуспешен и така сърбите постигат пълна победа. Изненадата решила изхода на сражението и водите на река Струма почервенели от българска кръв, докато армията на ромеите наблюдавала без да се намеси.

Сърбите спечелили най-голямата победа в историята си, а българският цар бил смъртоносно ранен в сражението. Той бил пленен и отнесен в лагера им, където не след дълго починал.

Тялото на българския цар било положено в църквата „Свети Георги“ при село Старо Нагоричене, Кумановско и все още може да се види издълбаният по този повод надгробен надпис.

Заплетения казус около наследството на българския царски престол е решено на среща в Мраката, в която взимат участие Стефан Дечански, Стефан Душан, Белаур и Иван Александър.

Стефан Дечански с подкрепата на Белаур успява да наложи на българския престол своя племенник Иван Стефан, син на Михаил Шишман, който е и реален престолонаследник.

Предложението за обединение на двете държави среща съпротива, от което най-недоволен е единствено Стефан Душан, който по линия и на Смилецовци предявява законни претенции към търновски престол.

Така търновската корона е връчена на Иван Стефан. А „съюзникът“ Андроник ІІІ се възползвал от смъртта на Михаил Шишман и повежда армията си към България.

Използвайки липсата на войска в много от крепостите, той лесно завзел всички земи между Ямбол и Черно море, както и стратегическите Месембрия и Ахелой.

Няма съмнение, че цар Михаил III Шишман е сред най-забележителните и способни български владетели. За съжаление не му било писано да реализира амбициите си, да обедини българските земи в Мизия, Тракия и Македония, само защото повярвал на дадената дума.

След като губи живота си, българите се прощават с бляновете за обединение.