• Начало
  • Владетели
  • Робство
  • Личности
  • Прародина

Личности

Петър Богдан, Petar Bogdan

Петър Богдан

Петър Богдан пише История на България почти век преди История Славянобългарска на Паисий Хилендарски

Джанюариъс Макгахан, Januarius MacGahan

Джанюариъс Макгахан за клането в Перущица

По време на Априлското въстание, Перущица удържа 7 дни турските атаки, които многократно превъзхождат

Страхил Войвода, Strahil Voivoda

Страхил Войвода

Страхил войвода всява страх у всички турци и се превръща в истинска напаст за поробителите

Джанюариъс Макгахан, Januarius MacGahan

Джанюариъс Макгахан: Истината за Баташкото клане

Зверските кланета в Батак стават достояние на света, благодарение на Джанюариъс Макгахан

Джанюариъс Макгахан, Januarius MacGahan

Джанюариъс Макгахан за клането в Панагюрище

В Панагюрище започнали грабежи, изнасилвания и кланета, които могат да се сравнят с тези от Батак

Турско Робство

Баташкото клане, Batashkoto Klane, Турско Робство, Турски Кланета

Баташкото клане

Най-ужасната част от клането в Батак се състояла през нощта на 2 срещу 3 май в църквата

Белоградчишко въстание, Belogradchishko vastanie

Белоградчишкото въстание 1850

В Белоградчишкото въстание през 1850 г. въстават между 10 000 и 15 000 българи от Видинско

Търновско Въстание, Въстание, Турско Робство

Второ Търновско въстание 1686

Начело на второто търновско въстание застава Ростислав Страцимирович, който е потомък на Иван Срацимир

Фружин

Принц Фружин

Принц Фружин е син на последния търновски цар Иван Шишман и не е сред най-познатите

Георги Войтех, Georgi Voiteh

Въстанието на Георги Войтех и Константин Бодин

Георги Войтех е потомък на български кавхански род, втори по ранг в Първото българско царство

Цар Петър I

Цар Петър I, Car Petar

Цар Симеон I имал четири сина – Михаил, Петър, Иван и Боян. Тъй като най-големият Михаил, е от първия му брак е лишен от правата на престолонаследник и изпратен в манастир. За наследник на трона бил определен Петър, който е от втория му брак.

Цар Петър I управлява България от 927 до 970 г. Това е най-дълго управлявалият български държавен глава. След него е цар Иван Александър с 40 години управление от 1331 до 1371 г.

Тъй като Петър е нeпълнолетен при възкачването си на престола, негов регент става кавхан Георги Сурсувул. С качването си на престола, Симеоновият син привидно продължил политиката на баща си. Български войски нахлули в Тракия и превзели редица градове.

Веднага след това обаче за Византия тръгнала българска делегация. Цар Петър I пристигнал в Константинопол и бил приет тържествено от император Роман Лакапин. Сключен бил нов мирен договор за 30 г.

Българската държава се отказала от част от завладените от цар Симеон територии. Границите между двете държави били възтановени по договорите от 896 и 904 година. В пределите ни остават по-голямата част от Тракия, Македония без Солун, Несебър, Поморие и крепостта Девелт.

Също така България запазила и беломорското крайбрежие между устията на р. Марица и р. Струма, Сърбия и част от Адриатическото крайбрежие, като Византия се задължила да продължи да плаща ежегоден данък на българския владетел.

Официално била потвърдена титлата „цар” , българският еквивалент на василевс, а константинополският патриарх, безусловно признал независимата българската църква. Освен това византийците поели задължението да „почитат, уважават и предпочитат българските пратеници пред пратениците на всички останали народи.“

Договорът бил скрепен с династичен брак между Цар Петър I и внучката на Роман Лакапин – Мария, която по-късно била прекръстена на Ирина в чест на мира.

Лично византийският патриарх извършил бракосъчетанието. За първи път представителка на ромейско императорско семейство се омъжвала за чужд владетел и това бил царят на българите.

Цар Петър I, Car Petar

Сватбата на цар Петър I и принцеса Ирина Лакапина

Това постижение представлявало неоспорим факт и издигнал престижа на България сред най-големите империи през средновековието, наравно с Византийската и Франкската.

Още в началото на царуването на Петър I обаче, сред българските боляри се оформили две основни групи. Първите поддържали плановете на цар Симеон I за завладяване на Византия и заемане на престола в Контантинопол от българския владетел, а вторите искали мир.

Борбата между двете групи довела до размирици и феновете на войната организирали заговор. Подтикнат от Византия третия Симеонов син – Иван оглавил бунта. Те обаче били разкрити и Иван бил затворен в тъмница.

Ромеите успели да помогнат на Иван да избяга в Цариград, оженили го за знатна арменка и му предоставили голямо имение в Мала Азия.

През 930 г. най-големият брат на цар Петър I – Михаил, напуснал манастира, организирал населението около р. Струма и вдигнал бунт, но българският владетел бързо се справя с потушаване на въстанието и се утвърждава на престола.

През 931 г. княз Чеслав с помощта на Визания избягал от Велики Преслав и отделил едно от сръбските княжества от България. Той обаче не успява да обедини останалите сръбски княжества в държава и цар Петър I предпочел да не прави нищо.

Българският владетел решил, че така ще избегне периодични бунтове на разни претенденти за княжеския трон под лозунга за независимост на Сърбия и оставил княз Чеслав да си ръководи мирно миниатюрната държава.

Цар Петър I е упрекван и, че след 934 г. маджарите предприемат редица походи срещу Византия и преминават през територията на България, без да се опита да ги спре докато плячкосват държавата му.

През следващата година печенегите опустошили северните погранични територии и България загубила част от отвъддунавските си земи, които били поделени между маджарите и печенегите.

Византия, която по договор е съюзник на България, не помага по никакъв начин, а сключва петгодишен мирен пакт с унгарците за ненападение. В замяна се съгласява да плаща данък и задължава България на същото, като неин съюзник.

Набезите на маджарите обаче продължавали и Петър потърсил помощ срещу маджарите при германския владетел Ото I. Българските пратеници били приети в немския двор с огромни почести, но въпреки това Ото им отказал съдействие.

България била принудена да се справя с опасностите сама, макар войската и да не е съвсем небоеспособна. През 943 г. те отблъскват успешно нападението на многобройната армия от печенеги в североизточните предели на държавата.

Българският владетел предупреждава византийските управници за подготвения срещу тях поход от киевския княз Игор. Това дава възможност на императора да сключи споразумение, според което русите могат да плячкосват българските земи.

През 955 г. маджарите претърпели неуспех в битката при р. Лех срещу германския крал Ото Велики, в резултат на което пътят им към Западна Европа бил затворен и те насочили експанзията си отново към Византия и България.

Смъртта на царица Ирина допълнително обтегнала отношенията между българи и византиийци. За да поднови договора и подсигури мира, Петър изпратил синовете си Борис и Роман като заложници в Константинопол.

Същевременно възкачването на Никирор II Фока на императорския трон, допълнително влошило българо-византийските отношения. Той просто търсил повод да започне война срещу българите и изгонил българските пратеници, дошли да вземат годишния данък.

През 965 г. цар Петър I сключил договор с маджарите, които вече нямали право да нападат българските територии, през които минавали, по време на нападенията си над Византия и Никифор II Фока нахлул с войските си в Тракия.

Целта му обаче била само да демонстрира силата на ромейската армия и до сражения не се стигнало, тъй като легионите му се разбунтували. Последвало предложение към цар Петър, да се възстановят добрите съседски отношения, ако разтрогне договора с маджарите.

Петър обаче бил огорчен от множеството предателства и го отхвърля. Така Византия предприела по-решителни действия срещу България. От Константинопол се свързали с владетеля на Киевска Рус – княз Светослав, като подписват договор за двустранно нападение срещу България.

През пролетта на 968 г., в българските земи от североизток нахлул киевският княз с армия от 60 000 източни славяни, които за кратко време покорили част от Североизточна България и стигнали до гр. Силистра.

Новината за нападението внесла смут в Преслав, но българите реагирали светкавично и сключили съюз с печенегите, които нападнали гр. Киев и принудили княз Светослав да се оттегли.

През 969 г. след като разбил печенегите, руският владетел организирал втори поход. Българската армия оказва ожесточена съпротива на инспирираното от Византия нахлуване на руския княз.

Но вече възрастният и болен цар Петър починал през 970 г., без да види края на нашествието, но преди смъртта си дава монашески обет и почива като монах. Оттегляйки се от престола, той посочил за владетел сина си Борис II.

Факт е, че след сядането си на престола българският цар е направил редица компромиси, за да запази мира в държавата. Отказва се завинаги да присъедини сръбските земи към България и не предприема никакви действия в отговор на машинациите на византийската дипломация, която подпомага сръбското откъсване от България.

Реагира по същия начин и след осигуреното бягство на по-малкия му брат във Византия, след заговора да го свали от трона. За някои това означава малодушие и безразличие, за други цар Петър преценява добре заплахите и предпочита дипломацията.

Но според византийски източници, след смъртта на цар Симеон, хърватите и маджарите се готвели да нападнат България, така че цар Петър може би е предпочел мир с Византия и Сърбия, за да съсредоточи вниманието си към потенциалната опасност.

Петър обаче успял да уреди отношенията си с маджарите, като ги пропускал свободно през земите си, за да нападат Византия. Той добре е осъзнал, че днешните унгарци са водещ военен фактор по онова време.

Някои историци определят Петър I за слаб владетел, макар да е чудно как в средновековието един слаб държавник може да управлява цели 42 г. без държавата му да рухне или да бъде пометена от кръвожадните съседите.

Все пак, щом Симеон Велики го посочил за наследник, макар че не му е първороден син, очевидно го е смятал за най-способен, още повече, че се е справил решително с опитите на двама си братя да го свалят от трона.

Интересно също е, защо всеки вдигал въстание по време на византийското робсто, слагайки българската корона, се преименувал на Петър. Делян през 1040 г. и Константин Бодин през 1072 г. Накрая при успешното въстание на братята Асен и Теодор в 1185 г.

По-старият Теодор, също е обявен за цар под името Петър, затова сме учили за въстанието на Асен и Петър. Която означава, че е бил почитан и уважаван от българите, в противен случай биха използвали имената на Крум или Симеон.

Цар Петър I, Car Petar

Свети Цар Петър Български

Дългият мир дал възможност за разгръщането на мащабно строителство на храмове и манастири, което позволило на българската църква да следва своята мисия за културен възход и укрепване на вътрешната сплотеност на народа.

Грижата за вярата, която цар Петър е проявявал, определено е белег за качествата му като държавник. Заради привързаността си към църквата и щедростта си към нея, той е канонизиран след своята смърт.

Към тези възхвали трябва да се прибави и спомена за стремежа на цар Петър да се срещне и с прославения български отшелник и небесен закрилник – св. Иван Рилски, за да се поучи от него относно товара на нелеките царски дела.

За този епизод ни разказва особено ярко житието, което пише за св. Иван, патриарх Евтимий. Не на последно място трябва да се посочи, че в два руски сборника от XVI в., цар Петър е цитиран с поуки и наставления.

Свързани Статии

Цар Иван Асен II, Иван Асен II, Ivan Asen

Цар Иван Асен II

Цар Иван Асен II се възкачва на българския престол след близо 10-годишно изгнание

Цар Константин Tих Асен, Константин Tих Асен, Константин Tих, Konstantin Tih

Цар Константин Tих Асен

Константин Тих Асен е един от най-силните боляри в България, но се справя трудно с Мицо

Хан Севар, Han Sevar

Хан Севар

Хан Севар е четвъртият по ред български владетел, управлявал България 15-години

Цар Коломан II Асен, Коломан II Асен

Цар Коломан II Асен

Коломан II Асен е син на севастократор Александър – братът на Иван Асен ІІ

Хан Умор, Han Umor

Хан Умор

Хан Умор е монархът, управлявал България за най-кратко, едва за 40 дни. Той също е от рода Вокил

Цар Симеон, Симеон Велики, Simeon The Great

Цар Симеон Велики

По времето на Симеон Велики, България е най-силната и голяма държава в източна Европа

Последно

  • Геноцидът над тракийските българи
  • Турските кланета и зверства над българи
  • Старозагорското клане
  • Руско-турската война и освобождението на България
  • Бояджишкото клане
  • Битката за Дряновския Манастир
  • Джанюариъс Макгахан за клането в Перущица
  • Джанюариъс Макгахан за клането в Панагюрище
  • Джанюариъс Макгахан: Истината за Баташкото клане
  • Баташкото клане

Най-четено

  • Цар Симеон Велики...
  • Хан Тервел
  • Хан Омуртаг
  • Принц Фружин
  • Цар Калоян
  • Цар Иван Асен II
  • Хан Аспарух
  • Цар Петър IV
  • Цар Самуил
  • Цар Иван Шишман
  • Хан Кардам
  • Хан Кормисош
  • Княз Борис I
  • Цар Иван Асен I
  • Турските кланета и зверства на...
  • Хан Крум
  • Първо Търновско въстание 1598...
  • Хан Пресиян
  • Старозагорското клане...
  • Руско-турската война и освобож...
  • Хан Маламир
  • Второ Търновско въстание 1686...
  • Начало
  • Владетели
  • Робство
  • Личности
  • За Нас
  • Контакт
Copyrght © BulgarianHistory.EU