Цар Смилец

През 1292 г. татарската хегемония в България достига своят апогей. Това кара цар Георги І Тертер да абдикира, а според Цариградските историци, Смилец се качва на Търновския престол по нареждане на хан Ногай.

Макар да е от знатен български род и да има обширни владения, татарският хан пренебрегва традицията българските боляри да избират своя нов цар, като директно назначава Смилец.

Очевидно сродяването му с византийския императорски двор е оценено добре от Ногай. Тъй като преди възцаряването си, Смилец се жени за дъщерята на севастократор Константин – братовчедка на император Андроник ІІ Палеолог.

В началото на управлението си, новият български цар започва война с ромеите, но след поражението е принуден да моли за мир, използвайки роднинските си връзки.

През 1297 г. омъжва своята дъщеря Теодора за престолонаследника Стефан Дечански. От брака се ражда прочутият сръбски крал Стефан Душан.

Въпреки демонстрацията на някаква независимост, Смилец всъщност си остава едно татарско протеже. През 1297 и 1298 татарите напомнят за своето господство и на няколко пъти нахлуват, за да опустошат България.

Злощастното му управление трае до ноември 1298 г., когато очевидно е убит. Византийският историк Георги Пахимер съобщава единствено: ”    След Чака, Смилец изчезна   ”.

След смъртта му управлява царица Смилцена, заедно с деспот Алтимир, тъй като двамата са регенти на малолетния Йоан IV Смилец.

През 1299 г. в Търново обаче пристигат Тодор Светослав, синът на цар Георги I Тертер с Чака, син на хан Ногай и съпруг на Елена Тертер. Това принуждава царицата и нейния син Йоан IV Смилец да бягат от Търново.