Животът на Тодор Светослав е изпълнен с премеждия. След като е бил заложник почти 6-години на ромеите, само година след като се прибрал в България, през 1285 г. става заложник при татарите за 10 г.

В степите синът на Георги I Тертер живял в крайна бедност, след загубата на престола  и заставен от обстоятелствата се оженил за дъщерята на някой си богаташ Манкус. Нейна кръстница била дъщерята на император Михаил VIII Палеолог – Ефросина и жена на хан Ногай.

Но в 1297 г. в Златната орда избухва гражданска война между хан Токту и хан Ногай. Токту разбива въстанието и убива Ногай, което принуждава сина му Чака, след като губи бащиния престол се спасява в България.

Татаринът пристига в Търново със зет си Тодор Светослав. Въпреки някои твърдения, че Чака е бил цар на България, това е нямало как да се случи, тъй като Георги I Тертер е обявил сина си за съцар още през 1284 г.

През 1300 г. българските боляри издигат за цар законния престолонаследник – Тодор Светослав Тертер. От страх обаче хан Токту да не изпрати войска към Търново, за да вземе главата на размирника Чака.

Цар Тодор Светослав се възползвал от случая и го затваря в тъмница. След като палачите си свършили работата, изпратил главата на Чака на хан Токту.

От опасни нашественици, той превърнал татарите в добри съюзници. Дори България си върнала земите в днешна Бесарабия и Украйна, като подарък от хана.

Младият цар знаел, че бедите в страната идват от предателствата на болярите и решил да смаже непокорните.Пръв си изпатил българският патриарх Йоаким III, който Тодор Светослав обвинил за татарското нашествие през 1285 г.

За разлика от настоящето, когато всеки предател живее охолно с пари от чужди посолства или с откраднатото от българския народ, царят обвинил главата на черквата в измяна към родината и наредил да го хвърлят от т.нар. Лобна скала на хълма Царевец.

Уплашени, че идва и техния ред продажниците от елита се обърнали за помощ към Цариград. Те поискали от василевса да им се изпрати за цар Михаил, синът на Константин Асен и Мария.

Така начело на ромейската войска Михаил се отправил към България, с което василевсът се опитал да придаде легитимност на агресията си. Тодор Светослав обаче го разбил и опозорил.

Разочарован от неуспеха, василевса заложил на друг претендент за българския престол – севастократор Радослав, брат на цар Смилец.

Отново ромеите потеглят към България, но при Крън, севастократор Радослав бил разбит и ослепен от чичото на цар Тодор Светослав – Алдимир, владетел на Крънската област.

Заедно с него били пленени 13 византийски архонти, които впоследствие българския владетел разменил за своя баща Георги I Тертер, който по това време се намирал в плен. След успешното връщане на баща му, Светослав му поверява управлението на Червен, за да прекара спокойно дните си.

Постепенно Тодор Светослав закрепил позициите си в страната. През 1303 г. се почувствувал достатъчно силен, за да отмъсти на ромеите, които така и не преставали с опитите си да дестабилизират България.

Царят предприел походи към черноморското крайбрежие и присъединил към България Месемврия, Анхиало, Созопол и Ахтопол. Със силата на оръжието българския владетел си връща земите между Стара планина и Странджа.

В отчаян опит да спре напредването на българите на юг, император Андроник II изпратил войска предвождана от сина му Михаил IX и военачалника Михаил Глава Тарханиот.

Решителното сражение се състояло в околностите Созопол, където се стигнало до пълното поражение на ромеите. За първи път от много години, българите избили и ромейските пленници, което потвърждава ожесточения характер на битката.

През 1304 младият император Михаил IX заповядал да насекат на монети собствените му златни и сребърни прибори, с които въоръжил войската и отново поел към България.

Цар Тодор Светослав обаче по това време не бил при войските си, което помогнало на ромеите да разорят земите около Сливен. След диверсията, войската на Теодор Светослав и деспот Алдимир опустошили владенията на василевса в Тракия, като на ромеите не успяли да помогнат и новите каталонски наемници.

През 1305 г. ромеите откъсват Алдимир от съюза му със  Светослав, като главна роля в заговора изиграла съпругата на цар Смилец, чиято дъщеря била омъжена за Алдимир.

Научавайки за измяната на чичо си, Тодор Светослав предприема изненадващо нападение над Крънското деспотство, което преминава под пряката му власт.

Когато през 1306 г. аланите се отметнали от властта на василевса, той ги привлякъл за свои съюзници. Те били войнствен народ съставляващ ударната час от войските на татарските ханове. 16 000 от тях Тодор Светослав настанил в българските земи заедно с жените и децата им.

След като починала Ефросина, първата съпруга на Светослав, която го дарила с бъдещият български цар Георги II Тертер, се стигнало до мирни преговори с ромеите.

През 1307 г. ромеите настоявали пред българският цар да им върне отнетите територии, но след категоричния отказ склонили и бил подписан мирен договор, който гарантирал завоюваните територии на юг от Стара Планина.

Споразумението било затвърдено с брак между Тодор Светослав и Теодора, дъщерята на Михаил IX. Видинският деспот Михаил Шишман също приема върховенството на Търново.

Така Тодор Светослав обединява голяма част от българските земи и установява мир със съседите, който продължава 10 години.

По онова време Генуа се била издигнала до положението на първа морска сила в европейския свят, като дори Цариград бил принуден да им прави отстъпки.

Генуезците били монополизирали търговията между черноморските страни и Запад, но безогледността, с която генуезците били свикнали да се отнасят към поданиците на други държави не минали пред българите.

През 1314 г. някакъв си францискански мисионер бил убит в Акерман, при устието на р. Днестър от българи, след като им внушавал да станат католици.

По-късно представител на републиката се явил пред българския цар, за да иска обезщетение и извинение за насилието извършено от българите, но тъй като мисията му се оказала безуспешна.

Генуа скъсала отношенията си с Търново и забранила на своите кораби да посещават българските пристанища. До военни действия не се стига, тъй като търговските отношения са уредени чрез преговори през 1317 г.

Отношенията със Сърбия също били изгладени и през 1318 г. сръбският крал Стефан Милутин посетил Търново, където му бил посрещнат бляскаво.

Цар Тодор Светослав умира в края на 1322 г. и е един от малкото български владетели, които почиват в собственото си легло и е наследен от своя син, Георги II Тертер.

Тодор Светослав остава в българската история като един от най-способните и решителни владетели. Управлява със здрава ръка 22-години, като през това време спира татарските набези, анархията сред болярите и поддържа мир с Византия и Сърбия над десетилетие.